Тили Багшоу - Дуел

Мили не знаеше, че той всъщност отделяше ужасно много часове, да не споменаваме за парите, спечелени от треньорската му работа, в опити да намери начин да се освободи законно от партньорството си с Тод. За съжаление, всички усилия засега бяха напразни.

Беше вторият петък на април и долина Санта Инес бе засегната от цяла седмица неочаквано застудяване. На разсъмване скреж покриваше ливадите в Хайуд и вкоравяваше всяко стръкче трева в остър зелен кинжал. По-късно, когато скрежът се стопеше, плътна мъгла се спускаше над пасбищата и изстудяваше и хората, и животните, които трепереха от необичайния мраз.

Мили, завърнала се от сутрешната си езда с Чарли Браун, най-новия обитател на Хайуд, влезе в кухнята на Макдоналд, за да изпие чаша горещо кафе. Въпреки студа, ездата беше чудесна и тя бе в по-добро настроение, отколкото през последните дни. Великолепният червеникав жребец имаше толкова мощен галоп, че дори тя едва го удържаше, докато фучаха из полята. Зачуди се дали щеше да е прекалено трудно да убеди Боби да го купи от синдиката в Санта Барбара, който го притежаваше в момента, и си напомни да го попита за това довечера, когато се върнеше от едноседмичната си треньорска работа в Монтана.

— Уха — възкликна тя, като се наведе да помирише огромния букет рози и фрезии, все още вързан с бяла сатенена панделка, който лежеше на масата. — Великолепни са. Невероятен аромат!

— Красиви са, нали? — усмихна се Маги, като се приближи към масата с ваза и ножица в ръка. — Боби ги изпрати. За Съмър.

Мили незабавно усети как доброто й настроение се изпари. Вчера Съмър бе научила, че е приета в правния факултет в Бъркли. Естествено, цялото семейство Макдоналд бе страхотно въодушевено. А също и Боби, който се бе обадил по телефона, за да чуе резултатите от изпита.

Мили забеляза как Съмър приключи разговора с него с широка усмивка, сякаш току-що бе спечелила от лотарията. А когато видеше цветята, сигурно щеше да откачи от радост.

Опита се да пропъди ревността си, но това бе почти непосилна задача. Е, победата в надбягването в Лос Аламитос не бе толкова важна, колкото влизането в „Бъркли“, но щеше да е хубаво, ако Боби си бе направил труда да провери как се е представила.

Дилън, Бог да го благослови, бе вдигнал страхотен шум по въпроса. Но благодарение на новината за Съмър, пристигнала на следващия ден, славата на Мили бе прекалено кратка.

Дори и да не мразеше проклетото момиче, пак щеше да се почувства наранена, като гледаше как цялото й семейство, особено Уайът, се въртят около нея и я засипват с похвали и любов. Всичко това караше Мили да тъгува по баща си още по-силно от обикновено. А когато погледна цветята, изпита остра носталгия по дома си, горчивина и мъка. Дори й се стори, че цветята вече не ухаеха приятно.

— Добре ли си, скъпа? — попита Маги, забелязала промяната в изражението й. — Искаш ли да седнеш?

— Не — отговори Мили. — Не, благодаря. Добре съм. Мисля, че просто имам нужда от чист въздух.

Тя изскочи на двора и студеният вятър развя косата й. Главата й започна да се прояснява.

Както винаги, когато се чувстваше зле, Мили изпита нужда да е близо до конете си. Днес се нуждаеше най-вече от Дани. С бърза крачка прекоси двора и се отправи към конюшнята му.

— Здрасти — поздрави го тя, като отвори вратата и прегърна любимеца си. — Страхотен сладур си.

— Благодаря — провлече някакъв глас зад нея. — Казвали са ми го и преди, но винаги ми е приятно да го чуя.

— Господи! — възкликна Мили уплашено. Завъртя се стреснато и запали лампата.

Тод Кренбърн стоеше в далечния ъгъл на конюшнята. Облечен в тъмносив костюм с копринена вратовръзка, с идеално лъснати обувки, той изглеждаше толкова не на място, колкото Доналд Ръмсфелд на антивоенна демонстрация.

— Изкара ми акъла — изсумтя Мили. — Какво правиш тук?

— Е, това вече не е много любезно — усмихна се той. И не го очаквах от… — той извади страница от вестник от джоба си и зачете на глас — от „най-готината нова ездачка в Солванг“.

Мили се изчерви.

— Е, това е местният парцал, нали? — промърмори тя. — Какво ли друго могат да напишат?

— Рекорден брой зрители миналия петък викаха за Английската роза — продължи Тод. — Тук хората са влюбени в теб, знаеш ли?

Червенината по бузите на Мили се сгъсти. Изглеждаше ужасна мъжкарана в мърляви бричове и торбест пуловер, с опъната назад коса като ученичка. Но дори кошмарният тоалет не можеше да скрие зашеметяващата й фигура. А в неудобството и изчервяването й имаше нещо мило, което Тод намираше адски привлекателно.