Тили Багшоу - Дуел

— Погледни тая курва Сами Бейкър — отвратено изсъска Съмър. — Още малко и ще го глътне.

Тара сви рамене.

— Кой знае? Може пък Боби да има нужда точно от това. Поне най-после се усмихва.

— Не се нуждае от това! — рязко възрази Съмър, после се завъртя на пети и обърна гръб на Тара, която остана да се чуди с какво, по дяволите, бе разстроила сестра си.

Три часа по-късно Боби се надигна в леглото и изстена. Голата Сами, обвила дългите си крака около кръста му, изви гръб и стисна мускулите на влагалището си около члена му.

— Хайде, шибаняк — изохка тя. — Направи го. Просто го направи.

Стиснал задника й здраво, той проникна още по-дълбоко в нея. За миг му се стори, че ще види члена си как изскача от гърба й.

— Господи! — засмя се Саманта, когато и двамата свършиха и се отпуснаха доволно на леглото. — Да не си излязъл току-що от затвора? Чукаш така, сякаш не си бил с жена от години.

Боби се облегна на възглавницата до нея и се вторачи в тавана. Зачуди се дали някога щеше да избяга от затвора на любовта си към Мили. Но после погледна Сами и си заповяда твърдо да спре с лигавщините. Сега не беше подходящ момент да се самосъжалява.

— Невероятна си — промърмори той, като погали гладкия й плосък корем. — Това беше… наистина хубаво.

— Смешен си — отвърна тя, като зарови в чантата си за цигари. — Наистина хубаво? Това ли е най-доброто, което успя да измислиш?

Боби я погледна засрамено и червенокосата отново се засмя.

— Не се тревожи, шегувам се. Бездруго не съм с теб заради богатия ти речник. Да кажем просто, че и двамата изкарахме чудесна Нова година.

Внезапно Боби чу шум долу, сякаш някой се мъчеше да отвори врата.

— Какво беше това?

— Какво? — озадачи се Сами, като издиша дима от цигарата си. — Не чух нищо.

— Ето пак — каза Боби, скочи от леглото и грабна тежката лампа от тоалетката, когато шумът се повтори, този път по-силен и продължителен.

— Мамка му — разтревожи се Сами и издърпа чаршафите до брадичката си. — Мислиш ли, че някой се опитва да влезе с взлом? Тая къща е адски зловеща — потрепери тя.

— Ако се опитват да влязат — заяви Боби, като нави шнура на лампата около ръката си и отвори вратата на спалнята, — ще съжаляват горчиво.

Вдигна лампата над главата си, изрева заплашително и се втурна надолу по стълбите, гол и ужасяващ като воин от племето зулу.

Дребна фигурка, застанала в сянката на коридора с огромна чанта до нея, го видя и изпищя, като в същото време се протегна към ключа за осветлението и го натисна.

— Мили!

— Боби!

Тя притисна ръце към очите си. Боби внезапно осъзна, че е гол, и бързо сложи ръце пред члена си.

— Какво… какво правиш тук? — заекна той. — Помислих, че е крадец. Трябваше да си у дома.

Грабна бързо ленената покривка от масичката в коридора и я уви около кръста си.

— Всичко е наред — каза. — Вече можеш да погледнеш.

Мили колебливо свали ръце от лицето си. Боби веднага забеляза, че е плакала.

— Вече нямам дом — отговори тя с треперещ глас. — Мама продаде фермата.

— О, скъпа — извика той изненадано и пристъпи към нея, за да я утеши, но тя не бе свършила.

— На Рейчъл — изхлипа и не успя да сдържи сълзите си. — Продаде Нюуелс на проклетата кучка и не можех… — ужасено поклати глава и се опита да си поеме дъх. — Не можех да остана там повече. Имах нужда да си поговоря с някого.

Погледна го отчаяно. Надяваше се да я разбере, да разруши отчуждеността помежду им, да я прегърне и да я успокои, че всичко ще се оправи.

— Имах нужда от теб.

О, Господи! Не можеше да понесе повече. Не му пукаше, че е толкова млада. Не му пукаше за обещанието му. Не му пукаше за нищо. Трябваше да я прегърне и да я има. Пристъпи към нея с протегнати ръце. Лицето му, изпълнено с любовта, която бе крил дълго време, внезапно замръзна.

Сънлив женски глас отекна по стълбището зад него.

— Боби? Наред ли е всичко? Ще се върнеш ли в леглото?

Мили вдигна очи и видя поредното голо тяло. Но това бе женско, при това зашеметяващо. Мадамата имаше вид на модел на бельо и очевидно не се свенеше да покаже голотата си. Сигурно бе поне на пет метра от тях, но миризмата на секс зашемети Мили, накара стомаха й да се свие.

— А — възкликна червенокосата, по-скоро развеселена, отколкото изненадана. — Здравей. Ти коя си?

— Това е Мили — представи я Боби притеснено. — Тя живее тук.

— Така ли? — усмихна се Саманта, която очевидни намираше ситуацията за адски смешна. — Е, предполагам, че това те прави лошо момче, господин Камерън. Нали така?