Тили Багшоу - Дуел

— Успокой се — нежно каза той. — Не хапя. Бях в околността, за да видя новия си парцел. Реших да се отбия и да проверя инвестициите си в ранчото.

Той нервно сложи ръка на гърба на Дани и конят незабавно наостри уши.

— Страхувам се, че нямам твоя подход към конете — добави, като извади инхалатора си и вдъхна дълбоко. — Имаш ли нещо против да продължим разговора навън?

— О, не — сви рамене Мили. — Разбира се, че не. Ако искаш да дойдеш в голямата къща, ще направя чай. Прекалено студено е да стоим навън, не мислиш ли?

— Да — съгласи се той, като свали сакото си и въпреки протестите й, го наметна на раменете й. — Звучи чудесно.

Десет минути по-късно седяха до печката и пиеха чая, който Мили си бе донесла от Англия.

— Следя сериозно напредъка ти — поде Тод. — Победата ти в Лос Аламитос беше страхотно впечатляваща.

— Благодаря — усмихна се момичето. Затоплена от чая и неочаквания комплимент, внезапно се почувства по-добре. — Надявам се и Боби да мисли така.

— Защо да не мисли така? — небрежно попита Тод.

Той разхлаби вратовръзката си и усети как очите и кожата му запламтяха. Хайуд беше кошмар за страдащите от алергии — нямаше и сантиметър, където да седнеш, без по теб да се полепят животински косми.

— Не знам — въздъхна Мили. — Понякога ми се струва, че вече не се интересува. Нали разбираш? Ако не става дума за Съмър или за бизнеса в ранчото, не иска да чуе и дума — обясни тя с горчивина в гласа. — Но не ми пука. Получих десет процента от сумата за наградата — похвали се, като гордо вирна брадичка. — Знам, че не е много, но все пак е начало.

Странна работа. Мили не познаваше Тод добре — бяха се виждали само два пъти, но днес вниманието, с което я слушаше, и искреният му интерес към нея, я накараха да си излее душата. Беше изпитала подобно чувство към Боби, когато се появи за първи път в Нюуелс. Сродна душа. Тя му разказа за смъртта на Сесил, за враждата с Рейчъл и отчаяното си желание да си възвърне дома по някакъв начин, преди неприятелката й да го унищожи напълно.

— Ужасна история — намръщи се Тод, имитирайки искрена загриженост, когато Мили свърши. — Казваш, че това момиче, Рейчъл, е известно в Англия?

Мили излезе от стаята и се върна след миг с февруарския брой на „Заредени“.

— Ето я — посочи презрително корицата.

Под заглавието „Страхотна езда!“ се виждаше мърлява блондинка, просната на колене и лакти, гола, с изключение на миниатюрно парченце сребрист плат на чатала, жокейска шапка и кожени ботуши. Носеше прекалено силен грим и си личеше, че снимката е туширана безбожно. Но не можеше да се отрече, че бе сексапилна.

Тод бе наясно, че щеше да съсипе Мили, ако реагира положително, затова сбърчи нос отвратено.

— Прилича на проститутка — каза той. — Не мога да повярвам, че я приемат сериозно като спортистка, ако позира по този начин.

— Да, не е за вярване, нали? — грейна Мили, като пъхна списанието под една възглавница и седна отгоре й. — Но я приемат. В тъпото чекиджийско списание я наричат „най-добрата ездачка в Англия“. Съжалявам — извини се тя и се изчерви заради грубия си език.

— О, моля те — усмихна се Тод. — Няма проблеми.

— А сега вече се смята и за страхотен делови гений — продължи момичето. — Но какво, по дяволите, знае за ръководенето на коневъдна ферма? Абсолютно нищо, това е.

Е, помисли си Тод, като прецени ситуацията. Мили се чувства изморена, уязвима, прекалено отрудена и пренебрегвана. Изпълнена е с омраза към англичанката, която я е прецакала и същевременно се е издигнала у дома, докато тя горката участва в мизерни надбягвания в дивата селска пустош. А пък Боби Камерън, наглото, арогантно копеле, се прави, че ни най-малко не му пука за проблемите й.

Ако това не е положение, от което да се възползвам, името ми да не е Тод Кренбърн.

Нямаше да е проблем да спечели доверието на Мили. Момичето искаше само да говори, а той бе готов да слуша. Рано или късно, тя щеше да изпусне някаква важна информация, която да му помогне да сложи ръце върху петрола в ранчото. А междувременно, можеше да се наслади на предизвикателството да се опита да я съблазни. Не само намираше комбинацията от сексапил, амбиция и невинност за адски възбуждаща, но знаеше, че и Боби мисли по същия начин. Да открадне Мили под носа му щеше да направи приключението още по-приятно.

— Слушай — каза той, като се наведе напред ентусиазирано. — Не искам да си пъхам носа, където не трябва. Но изглеждаш като човек, който се нуждае от малко забавление. Приключила ли си работата си тук за деня?