Тили Багшоу - Дуел

Тя вдигна глава и видя Шон, застанал над нея. Ниското му набито тяло хвърляше сянка върху зачервения й гръб.

— Мамка му. Наистина ли?

Надигна се и бързо се покри с хавлия. Също като всеки друг в Палос Вердес, и тя мислеше, че главният ветеринар на баща й е великолепен. Но за разлика от повечето хубави мъже, които познаваше, Шон бе и сладур: мил, нежен, смешен и никога не пренебрегваше хората заради това, че са бедни, дебели или несъвършени. Беше й станал близък приятел откак се бе нанесъл в имението миналата година, един от малцината, с които можеше да се отпусне и да бъде самата себе си.

— Какво правиш тук? — закачи го тя. — Не трябва ли да си в конюшните, пъхнал ръка в конски задник?

— Стига мръсни приказки, госпожице Прайс — ухили се той. — Идвам със заповеди отвисоко. Баща ти иска да види нейно величество горе. Веднага.

И кимна към Кенди, чието оранжево горнище лежеше до басейна. Застанала полугола във водата като амазонска богиня, тя се опитваше безуспешно да овладее синовете си.

— Изглежда сякаш се опитват да я удавят — отбеляза Шон.

— Дано да имат късмет — отвърна Ейми искрено.

Чейс и Чанс, отрупани с безброй оранжеви спасителни пояси и жилетки и намазани с дебел слой крем, весело пръскаха грижливо вдигнатата руса коса на майка си. Кенди не изглеждаше щастлива.

— Ейми. Ейми!

Господи, ама че глас, помисли си Шон. Гневът превръщаше сексапилния южняшки говор на Кенди в зловещо скърцане, от което зъбите ти изтръпваха.

— Недей да седиш там тъпо като кит. Ела ми помогни.

— Стой си на мястото — твърдо заяви Шон. — Не скачай всеки път, когато ти нареди. Аз ще отида.

Той пристъпи към басейна и с лекота вдигна по едно хлапе във всяка ръка. После, макар и да презираше Кенди, не можа да не се възхити на твърдите й закръглени гърди, когато тя се надигна да го поздрави, горда с голотата си като младата Бо Дерек.

— Благодаря — провлече тя със сексапилния си дрезгав глас, без да си направи труда да потърси хавлия. — Ти си истински ангел.

Пфу! А ти пък си дявол, помисли си Ейми, вторачена със завист в гладките слаби бедра на мащехата си, по които нямаше и следа от целулит. Знаеше, че е гадно от нейна страна, но й се искаше собствените й бедра да не приличаха на два гигантски казана с каши от овесени ядки, опаковани в найлон.

От друга страна, не трябваше да завижда на Кенди. Не искаше. Жената бе въплъщение на всичко, което презираше.

— Джими те вика горе — каза Шон, като пусна гърчещите се и пищящи хлапета в кошарата им до басейна и си помисли, че и двете имаха нужда от по един хубав шамар. — В кабинета си е. Нещо за ангажиментите по пътуването до Ню Йорк.

— Аха — изсумтя Кенди с отегчен вид, но нахлузи коприненото си кимоно и се приготви да влезе в къщата. — Добре. Щом негова светлост ме вика, май трябва да отида — нацупи се тя.

Джими беше идеален съпруг в много отношения — обичлив, щедър и нищо неподозиращ. Но мразеше да го карат да чака. А и половин час в компанията на децата беше изчерпил напълно по-раншния й майчински ентусиазъм.

След като Кенди изчезна, Шон бръкна в джоба си, извади малък бял плик и го подаде на Ейми.

— Това е за теб — каза той. — Беше под купчина реклами и боклуци в офиса и едва не го изхвърлих.

— Благодаря — отвърна момичето и огледа написания на ръка адрес и пощенската марка от Ню Йорк.

За миг в душата й се надигна надежда, че може да е писмо от Гарт, но бързо се овладя. Защо, за Бога, Гарт би й писал?

Пъхна плика под дрехите си — щеше да го отвори, след като Шон си тръгнеше, в случай че бе нещо лично, и му се усмихна.

— Довечера ще имаме гости — съобщи му тя. — Оня тип Тод, приятелят на другарчето ти Боби. Идва вече за трети път за един месец.

— Да, чух — скептично процеди Шон. — Не мисля, че Боби го харесва особено. Нито пък аз, честно казано. Коварно копеле изглежда, не мислиш ли?

Ейми се засмя.

— Може би. Не го познавам. Ще доведе някакво момиче със себе си, жокейка на каубойски коне, която татко иска да протежира. Джили или нещо подобно.

— Нее! — извика Шон, който бързо събра две и две. — Мили? Момичето, което Боби доведе от Англия?

— Точно така — потвърди Ейми. — Вярно, че беше Мили. Англичанка е.

— Мили Боже — поклати глава Шон. — Чудя се дали Боби знае, че тя ще идва тук. При това с партньори му… ама че благодарност. И след всичко, което направи за нея.

— Какво имаш предвид?

— Ами… не се обиждай, ангелче, но Боби не е най-големият почитател на баща ти.