Тили Багшоу - Дуел

— Аха — усмихна се Ейми. — Разбирам.

— Предполагам, че и Мили го знае. Кофти работа. Боби е луд по нея. Промени се напълно, откак се запознаха, при това не към по-добро.

— Е, знам само, че татко я видял да язди миналия уикенд и твърди, че е феномен. Не бих искала да нараня Боби, но се надявам, че тя ще тренира тук. Хубаво ще е наоколо да има още едно момиче.

— Хм — изсумтя Шон. — Ще видим. Поне най-после ще разбера за какво е цялата шумотевица.

По-късно същата вечер Мили изкачи стълбите към палата на Прайс. Потъмнената й коса контрастираше красиво с блестящата сребриста рокля, която Тод й бе поднесъл като поздравителен подарък. Във вените й пулсираше адреналин.

При други обстоятелства би се почувствала нервна и уплашена от перспективата да прекара вечерта с нов спонсор, особено прочут и могъщ като Джими Прайс. Но разговорът й с Боби преди два дни я бе вбесил страхотно. За кого, по дяволите, се мислеше той?

Даваше й заповеди като проклет генерал. Беше толкова ядосана, че бе готова да си излее яда върху почти всекиго.

Беше очаквала смесени чувства от него. Надяваше се, макар да не смееше да си го признае, че Боби ще изпита тъга заради изнасянето й от Хайуд, примесена с гордост от напредъка на кариерата й. Тайничко си представяше, че ако преуспее, най-после ще му докаже, че е възрастен човек и жена, а не невинното малко момиченце, за което я приемаше.

Но вместо да изпитва гордост и обич, Боби се бе нахвърлил върху нея с възмущение и гняв. Не само я бе обвинил в предателство и неблагодарност, но и бе намекнал, че Тод я използва заради наивността й.

Лицемерието му беше зашеметяващо. За него беше нормално да мисли само за Хайуд, да пренебрегва всичко, включително приятелството им и тренировките й, в отчаяните си опити да направи ранчото печелившо и да си върне контрола върху него. Но когато стана дума за нейните опити да спечели пари, за да откупи Нюуелс, той се отнесе подигравателно и дори презрително.

— Имаш ли представа колко струваше фермата? — попита я той по телефона. — Не знаеш нищо за парите, Мили. Абсолютно нищо. Наистина ли мислиш, че можеш да спечелиш достатъчно от състезанията, за да си върнеш фермата? Ще ти е нужен цял живот.

Е, щеше да му покаже. Боби можеше да мрази Тод и Джими колкото си иска. Можеше дори да мрази и нея. Вече не й пукаше, опита да се убеди. Щеше да стане звезда в състезанията с каубойски коне. И щеше да си върне Нюуелс със или без неговата подкрепа.

В известно отношение гневът и упоритостта му я бяха улеснили. Бяха унищожили чувството й за вина и го бяха заменили със стоманена решителност. Хубаво бе най-после да изпитва нещо друго към него, освен безнадеждна любов. Тя дори се радваше на негодуванието си срещу него, докато следваше Тод към бърлогата на Джими.

Мили свали мантото си в същото мраморно антре, където Боби бе стоял с Тод само преди няколко месеца. Въведоха я в толкова красива трапезария, че тя ахна от възхищение. Осветена изцяло от свещи, чиито пламъчета се отразяваха в кристала и сребърните прибори, масата изглеждаше приготвена за банкет на боговете. В стъклени гарафи, украсени със сребро, блестеше червено вино. Отрупани с плодове купи стояха в центъра на масата, заобиколени от квадратни ониксови вази, натъпкани с бели рози.

— А, най-после. Влизай, скъпа, заповядай.

Джими седеше начело на масата, крал в двореца си. Аурата от власт и авторитет около него бе още по-силна, отколкото в „Мандевил“, въпреки почти клоунските му черти: рижавата коса, очичките, потънали в месестата му физиономия като стафиди в тесто, ръцете, които приличаха на рула тлъстина, залепени едно за друго. По някаква причина Мили не бе обърнала внимание на физическата му грозота през уикенда. Но тази вечер тя бе подчертана още повече от красивото момиче, което седеше до него, вероятно жена му.

— Съжалявам, че закъсняхме — извини се Тод, като се ухили самоуверено. — Натоварено движение.

— Забрави — успокои го Джими, като протегна ръка на Мили, без да стане. — Изпуснахте ордьоврите, но сте навреме за основното. Моля, седнете. И двамата.

Мили погледна Тод за миг, сякаш искаше указания, и той й махна към празния стол от лявата страна на Джими. Той самият се настани между Кенди и ужасно дебело момиче в кошмарен розов кафтан. Мили си припомни описанието на Боби и се досети, че това е Ейми. Роклята й сякаш бе създадена да привлича вниманието не само към размера й, но и към изгореното й от слънце лице, увенчано с обелен нос.