Тили Багшоу - Дуел

Не му помагаше и това, че не можеше да пропъди Съмър Макдоналд от ума си. Не бе успял да постигне абсолютно никакъв успех с нея по време на престоя си в Хайуд, макар да се опитваше упорито. Изпробва всяка техника — от рамото, на което да си поплачеш, до веселия и смешен шут. Нищо не свърши работа. Съмър продължи да се държи с него любезно, но дистанцирано, а после изчезна в библиотеката последната сутрин, без дори да се сбогува. Очевидно Шон губеше способностите си с женския пол.

— Не трябва ли да си заровил лице в нечии изкуствени цици? — попита Мили, като се огледа за Тод, но откри, че е изчезнал напълно сред тълпата зайчета.

— Вече го направих — отговори Шон сухо. — Но гаджето ти ми ги грабна изпод носа.

Мили го изгледа мрачно.

— Чух, че той е редовен посетител тук.

— Е, ти би трябвало да знаеш — отвърна Мили разярено.

— Да не би да си вадя прибързани заключения? — продължи да се заяжда Шон. — Може би ти си била поканена, а той просто се е повлякъл подире ти? Имам предвид, последната ти реклама за „Хамбар с ботуши“ ще си бъде съвсем на мястото в „Плейбой“. Я ми кажи, как успяха да ти направят цици? Винаги съм искал да знам.

— Ходи си го начукай — грубо отговори Мили.

Никога не бе разбрала какво Боби, Ейми и всички други виждаха в Шон. Към нея винаги се бе отнасял отвратително.

Тя спря минаващото покрай тях зайче, замени празната си чаша с шампанско с пълна и отпи огромна глътка, от която очите й се насълзиха.

— Просто завиждаш, защото моята кариера върви напред — насили се да се усмихне тя. — А ти ще прекараш целия си живот, пъхнал ръка в конски задник.

— Да завиждам? На теб? — засмя се Шон. — Не и в този живот, сладурче.

Той погледна многозначително към Тод, който бе прегърнал по една хубавица с всяка ръка — червенокоса от едната страна и чернокожа пантера, напомняща за Грейс Джоунс, от другата — и се смееше весело, сякаш нямаше нито една грижа.

— Осъзнаваш, че той се кани да прекара Боби, нали?

Хайде, пак се започна, помисли си Мили.

— Виж, знам, че не си от най-умните — продължи Шон, — но дори ти го разбираш, нали? Гаджето ти е шибан използвач и целият Ел Ей го знае.

Мили се завъртя и тръгна към къщата, където се заключи в тоалетната. След разправията им за Хайуд онзи ден тя се измъчваше от подозрението, че Тод вероятно имаше и скрит мотив за връзката си с нея. Беше успяла да се убеди, че страда от параноя, но думите на Шон сега я хвърлиха в нови съмнения.

Извади нервно пудриерата от златната си чантичка и освежи грима си. Шибаният Шон. Кой, по дяволите, беше той, та да си позволява да се подиграва на рекламата й или на Тод? Всички знаеха, че бе изчукал всяка жена в радиус от петдесет километра от Палос Вердес. Дори Боби, който го харесваше страхотно, винаги го описваше като безнадежден женкар.

Но въпреки всичко забележката му за Тод я притесни повече, отколкото й се искаше да признае.

Дали я използваше, за да се добере до Боби? И ако бе така, как? От една страна, това й изглеждаше преувеличено. Но от друга — доста вероятно, а това бе тревожна мисъл. Тод определено не се държеше като влюбен приятел тази вечер, а флиртуваше безсрамно под носа й. Ужасно объркващо.

Тя изскочи в осветения от свещи коридор и спря за миг. Очевидно се бе натъкнала на някакъв храм на Мерилин Монро, която бе първата любимка на „Плейбой“ според снимките и надписите по стените. През двойната стъклена врата вляво Мили видя Тод, потънал в разговор, този път с мъж. Тъкмо се канеше да отиде при него, когато я спря впечатляващо красив мъж.

Изглеждаше около тридесетгодишен и се усмихваше толкова широко, че зъбите му блестяха в тъмнината. Беше мъжествен тип като Кари Грант и Мили се бе надявала, че някой точно като него би я заговорил, и то на място, където Тод можеше да ги види.

— Аз съм Джони Хауърд — представи се хубавецът. — Ти не си ли момичето от спортната реклама? Каубойката?

— Точно така — усмихна се Мили, благодарна, че поне някой я бе познал. — Аз съм Мили Локуд Гроувс. Приятно ми е да се запознаем.

Тя заговори достатъчно високо, така че Тод да чуе гласа й, и изпита диво удоволствие, когато го видя да се извинява на събеседника си и да се отправя към тях.

Аха! Значи все пак ревнуваше.

Но усмивката й се стопи, когато след миг Тод поздрави новия й обожател с весела усмивка. Имаше ли човек, когото Тод да не познава?

— Здрасти, Джони — мило каза той. — Как върви работата?

— Чудесно — кимна хубавецът, като насочи вниманието си изцяло към Тод. — Тъкмо бях обявен за номер едно на Западното крайбрежие по отношение на гърди и очи. Всъщност се канех да дам на тази млада дама, Джили, нали, картичката си. В случай че поиска лека промяна, нали разбираш?