Тили Багшоу - Дуел

Рейчъл Дилейни седеше в банята на апартамента на баща си в Найтсбридж, чакаше яркорозовият й лак да изсъхне и преглеждаше новото издание на „Плейбой“.

— Мамка му — изруга тя и прехапа ядно долната си устна, когато прелисти страниците и видя, че цели четири бяха посветени на Мили, наречена Английската каубойка. — Как, по дяволите, се е уредила там?

Едно от най-вбесяващите неща у Мили Локуд Гроувс, а те бяха много, бе начинът, по който вечно изскачаше на върха, независимо колко пъти си я размазал. Приличаше на онова проклето момиче от „Остин Пауърс“, което не умря дори след като го хвърлиха от висока сграда и го надупчиха с куршуми. В един чудесен миг бе заминала за Америка с оня кретен Боби Камерън и се очакваше да прекара целия си живот в мятане на ласо или какъвто друг смотан каубойски спорт си бе избрала. А в следващата минута се появяваше из цялата американска преса — прочута ездачка, придружена от готиния си приятел милионер, а кльощавото й тяло бе проснато в „Плейбой“.

Абсурдна история. Можеше да има нова прически и да се цупи съблазнително, но все пак си беше Мили Локуд Гроувс. И нямаше цици.

Ако спонсорството на Джими Прайс можеше да ти осигури подобно нещо, крайно време бе и Рейчъл да се запознае с него. Дез Лийч трябваше да й уреди няколко срещи в Америка.

Рейчъл се наведе, за да духне ноктите на краката си, и си помисли, че бездруго бе отегчена до смърт от Англия. Летният й сезон бе добър, всъщност най-добрият досега и бе спечелила женското състезание в Аскът. Вече бе достатъчно прочута, за да види снимката си в „Хийт“, върховното постижение за английските знаменитости. Но все още я снимаха прекалено често заедно с Джаспър, дори и ги наричаха „ездаческият отговор на Пош и Бекс“, което я вбесяваше. Какво бе направил смотаният Джаспър да заслужи вниманието, с изключение на това, че го свързваха с нея?

Но въпреки успеха й, твърде много от времето и парите й потъваха в Нюуелс и това започваше да я потиска. Мислеше си, че е сключила страхотна сделка, когато купи проклетата ферма от Линда. Но да се занимаваш с коневъдство се оказа много по-трудно, отколкото изглеждаше, и Нюуелс унищожаваше парите й с плашеща скорост.

Преди няколко седмици най-после бе наела срещу зашеметяваща сума опитен управител, който да се занимава с фермата. Той й каза откровено, че е допуснала ужасна грешка, като е продала толкова много от жребците на Сесил, а това определено не оправи настроението й. Бе наранила Мили, но си бе платила за това, а сметките непрестанно нарастваха.

Прекалено горда, за да поиска помощ от баща си, тя едва не се обърна към Джаспър. Предполагаше, че дори идиот като него е понаучил нещичко за управлението на коневъдна ферма, след като бе израснал в Нюуелс. Но напоследък той напълно бе откачил. Пръскаше пари като луд. Вероятно ги изстискваше от Линда, но дори за щедрата му майка това бяха огромни суми. При това повечето от мангизите отиваха директно в носа му.

Мислите й бяха прекъснати от упоритото звънене долу.

— Мамка му — промърмори тя, като метна списанието настрани и размаза лака на малкия си пръст, бързайки да се добере до домофона. — Добре, добре, идвам.

Черно-белият монитор й показа само изгърбена мъжка фигура, увита в шлифер и с нахлупена над лицето шапка.

— Кой е? — попита грубо. — Ако продаваш кърпи, нямам нужда от нищо, така че, разкарай се.

— Аз съм — извика Джаспър задъхано. — Отвори вратата, за Бога.

Рейчъл натисна бутона, после отвори вратата на апартамента, за да може Джаспър да влезе, а тя се върна в банята, за да оправи съсипания си нокът. Джаспър застана до вратата на банята след минута и тя получи най-страхотния шок в живота си.

— Господи — ахна Рейчъл. — Какво е станало?

Лицето му бе размазано от бой и почти неузнаваемо. Огромни лилаво-сини петна покриваха бузите и челюстите му. Под ноздрите и сцепената му долна устна бе засъхнала кръв, която приличаше на лош актьорски грим. Плътта около дясното му око бе подута и самото око бе не повече от тясна цепнатина, лявото се оглеждаше нервно наоколо, сякаш очакваше нападателят му да изскочи от огледалното шкафче в банята.

— Имам нужда от бренди — каза той с разтреперан глас, като метна сака си на пода. — Имаш ли?

— В бюфета с напитки във всекидневната — отговори тя и го хвана за ръката.

Чувстваше се по-благосклонна към него от обикновено, тъй като миналата седмица я бе завел на изненадваща почивка в Сен Тропе. Докато наблюдаваше загорялото му мускулесто тяло, когато Джаспър се разхождаше по наетата яхта, ангажирайки по телефона места в суперскъпи заведения, където винаги той плащаше сметката, Рейчъл бе изпитала за първи път истинска обич към него. Безспорно парите подсилваха сексапила на мъжа и му вдъхваха самоувереност.