Тили Багшоу - Дуел

Ех, поне малко да приличаше на Мили. Дисциплинирана, съсредоточена и амбициозна, Мили положи страхотни усилия да свали излишните килограми и вече доказа, че е напълно посветена на тренировките и на изграждането на имиджа си. Би се радвал на такава дъщеря.

Макар че не отговаряха на собствения му вкус, снимките в „Плейбой“ се оказаха страхотни за кариерата й. Джими се гордееше с нея, въпреки че всъщност трябваше да благодари на Тод Кренбърн.

Тод също се бе оказал приятна изненада. Повечето типове, които се занимаваха с недвижими имоти, напомняха на прекалено надути балони, но Кренбърн вече му бе направил две много интересни предложения. Едното бе да построят няколко блока в Орландо и Джими сериозно мислеше да финансира начинанието изцяло.

За съжаление печалбите от сделките с недвижими имоти бяха дребна риба в сравнение с мрачните прогнози за „Медия Прайс“. Шибани банкови лихви! Защо икономистите не ги бяха предвидили? За какво, мамка му, изобщо плащаше на тия клоуни?

Той лапна последната хапка пържени яйца с бекон, погледна през прозореца и се намръщи.

Спадането на цената на акциите не бе единственото, развалило настроението му тази сутрин. Снощи по най-притесняващ начин бе загубил ерекцията си, докато правеше любов с Кенди. Тя не се разтревожи и просто се обърна и заспа, сякаш нищо не се бе случило. Но Джими се надяваше силно това да не означава наближаването на края на мъжките му способности. Знаеше, че повечето му връстници разчитат на виаграта, за да задоволят вторите или третите си съпруги. Но заради наследственото си сърдечно заболяване, той не можеше да се обърне към вълшебното синьо хапче. И това го тревожеше.

Най-лошото, което можеше да си представи, бе да загуби жена си. По-лошо дори, отколкото да изгуби компанията си или, не дай си Боже, конете си. В неговите очи Кенди бе върхът на женствеността. Женитбата с нея бе най-страхотното му постижение, отплата за всички момичета, които го бяха отблъсквали в колежа, когато бе само смотано рижаво хлапе без два долара в джоба си.

Бъфи, първата му съпруга, го обичаше тогава. В далечното минало, когато Джими нямаше нищо. Но никога не го бе карала да се чувства така уверен, триумфиращ и възбуден както Кенди.

Тя сигурно вече бе станала и се къпеше. Мисълта за голото мокро тяло на жена му го накара да се надърви.

— Чудесно — промърмори той горчиво, като махна на келнера да му донесе сметката. — Чудесно, приятелче. Страхотна работа ще ми свършиш сега.

Всъщност под душа бе Ейми.

Близнаците й бяха взели здравето от сутринта. Крещяха като луди, настояваха да видят майка си и създаваха пълен хаос. Любимият им номер бе да търчат дивашки сред безценните японски вази и скулптури в президентския апартамент, несъмнено обзаведен от бездетен гей дизайнер, който би се ужасил, ако видеше как използват произведенията на изкуството в ролята на футболни топки.

Кенди, както винаги, не помагаше. Беше прекарала час и половина в банята, оправяйки безукорния си грим. Искаше да изглежда идеално, когато се появят на пистата, тъй като знаеше, че всички погледи щяха да са приковани в нея.

Ейми копнееше да започне да се приготвя. Днес най-после щеше да види Гарт отново, за първи път от почти цяла година. Цяла нощ не бе мигнала заради това. За съжаление, дори Гъбата Боб с квадратни панталони не успя да усмири момчетата тази сутрин и й се наложи да чака да се изтощят и заспят на канапето, преди да се втурне към банята.

Седна на каменната пейка под душа и се опита да се отпусне под горещите струи, да отмие болката в мускулите си заедно със сапуна. Беше адски изморена и й се искаше само да легне и да заспи.

Вчера бе ужасен ден. Дългоочакваната й среща с издателите се оказа страхотно разочарование. Похвалиха стиховете й, но скоро стана ясно, че искат от нея да напише някаква история за баща си.

— Как се почувства, когато загуби майка си в тийнейджърските си години, и то по такъв жесток начин? — попита я кльощавата проклетия от издателството, като сложи мършавата си ръка на коляното на Ейми в опит да покаже съчувствие.

За каква ли, по дяволите, я мислеха?

Никога не би предала баща си по този начин. Никога.

Ейми грабна гъбата и започна да търка ожесточено задника и бедрата си. Бе чела някъде, че търкането подобрява кръвообращението и намалява целулита. Постепенно по тялото й се появиха огромни червени петна. За своя собствена изненада Ейми заплака.

Понякога й се искаше да изтърка тлъстината, страха и провалите си и да започне отначало.