Тили Багшоу - Дуел

Тревожеше се и за Демон. Конят все още имаше здравословни проблеми и не трябваше да прекалява с надбягванията. Но въпреки протестите й Джими и Брад го включваха във всички големи състезания. Настояваха, че жребецът и Мили са екип и тълпата се появява и заради двама им.

Странно бе как зашеметяващо бързият й успех я бе лишил от контрол върху собствения й живот.

Месец след завръщането си от Ню Йорк Джими направи купон в чест на Мили, за да отпразнува дългоочакваната й сделка с „Т-Мобил“. Стотици спортисти и спортистки биха дали дясната си ръка за подобна сделка. Гарт Мейвърс бе побеснял задето някаква си неизвестна чуждестранна ездачка се бе сдобила с нея.

Но след поредния дълъг ден празнуването в „Кой“ с пасмина от другарчетата на Джими и шефовете от „Т-Мобил“ бе последното, което Мили желаеше. Особено след като утре й предстоеше важно надбягване във Фресно. Но присъствието й на купона бе задължително, а и поне щеше да й даде възможност да си побъбри с Ейми, нещо, което не бе правила откак семейство Прайс се завърнаха от Ню Йорк.

— Мисля, че е време за тост — усмихна се Джими на насъбраните гости, като грабна халбата си с бира и я вдигна високо. — За Мили, нашата английска каубойка.

— За Мили! — извикаха всички в бара.

Тя се намести на високото столче и се опита да си придаде щастлив и скромен вид. Не й бе лесно да постигне това в тоалета, който Брад бе настоял да облече за случая: яркочервена рокля без гръб от „Багли Мишка“ с цепки високо на бедрата и взето под наем диамантено колие от „Фред Лейтън“, подходящо за „Оскарите“.

Папараците, появили се преди половин час по сигнал на Брад, полудяха от въодушевление. Мили излезе от ферарито заедно с Тод и движението по „Ла Сиенега“ застина, докато тя позираше за снимки с новия си, обсипан с кристали мобифон.

Тази част беше забавна. Но веднага след като влязоха вътре, се почувства като претруфен кретен. Всички други бяха в джинси, дори Кенди, която изглеждаше зашеметяващо в семпла сребриста блуза от „Клои“. Тод се втурна да я поздрави, което още повече влоши настроението на Мили.

Тя набоде сурова мида на клечка за зъби, натопи я ядосано в соев сос и я лапна. Незабавно съжали за това, когато кошмарно солената течност раздразни небцето й.

Естествено, Шон избра точно този момент да я приклещи в ъгъла.

— Забавляваш ли се? — попита, макар да бе повече от очевидно, че не бе така.

Мили се опита да не повърне, изплю гадната мида в салфетка и отпи от колата си, преди да отговори.

— Не — искрено призна, вторачена в загорелия гръб на Кенди. — Никак дори.

Шон проследи погледа й и видя как Кенди шепне в ухото на Тод, който отмята глава назад от смях. Господи, този тип наистина беше пълен идиот. Каквито и да бяха недостатъците на Мили, а според Шон те бяха безброй, момичето заслужаваше нещо по-добро от лигава путка като Кренбърн.

— Не му обръщай внимание — каза той. — Прави го само за да те подразни.

Мили го погледна озадачено. За първи път Шон й казваше нещо мило и нямаше представа как да реагира.

— Така ли мислиш? — попита със съмнение.

— Разбира се. Пък и ти привличаш достатъчно внимание благодарение на тоалета си.

Той се взря в абсолютно неподходящата червена рокля, която наистина привличаше погледи от всички страни, и се усмихна. Въпреки желанието си Мили му се усмихна в отговор.

— Слушай — поде той, решил да се възползва от неочакваното затопляне на отношенията им, за да си изясни нещо. — Всъщност наистина исках да говоря с теб. Тревожа се за Ейми.

— Аз също — пламенно отвърна Мили. — Говори ли с нея? Надявах се да я видя тази вечер, но очевидно не е тук.

— Мисля, че се поболява — сподели Шон. — Сваля килограми като луда. Предполагам, че е заради нещо, свързано с Гарт Мейвърс.

— Този тип е такъв гадняр — изруга Мили враждебно.

— Такъв е — потвърди Шон. — А едно малко птиченце ми каза, че използва шибания си член, за да обслужва проклетата мащеха — и кимна към Кенди.

— Наистина ли? — учуди се Мили.

Знаеше, че трябва да съчувства на горката Ейми. Но не можеше да не изпита известно облекчение. Ако Гарт чукаше госпожа Прайс, нямаше логика и Тод да го прави.

— Ейми има нужда от теб — добави Шон, сякаш прочел мислите й. — Винаги ти е била добра приятелка. А сега, когато има нужда от теб, ти никога не си наоколо.

— Не е така — настръхна Мили.

Какво караше Шон да мисли, че има право да й проповядва? И откога приятелството й с Ейми бе станало негова работа?