Тили Багшоу - Дуел

Сигурно не бе с всичкия си, за да си мисли, че някой би искал да купи стиховете й. Защо ли да искат? А пък идеята да накара Гарт да я заобича отново, ако изобщо някога я бе обичал, бе още по-налудничава. С тяло като нейното не можеше да привлече никой мъж, камо ли красив и талантлив като него.

Поне Мили да беше тук. Тя вечно й повтаряше, че е чудесна и струва колкото милион Гартовци, а ако хората не можеха да видят друго, освен теглото й, това си бе техен проблем.

Е, лесно бе да кажеш такова нещо, когато собственото ти тяло бе достатъчно хубаво за „Плейбой“.

Ейми избърса сълзите си и направи усилие да се стегне. Мили й беше приятелка. Не трябваше да й завижда. Беше гадно от нейна страна.

Просто трябваше да направи всичко възможно да се издокара, преди близнаците да се събудят. А после, каквото и да станеше с Гарт, бе в ръцете на Бога.

Пристигнаха със закъснение в „Акведукт“, което вбеси Джими още повече, и се настаниха в семейната ложа. Той не спираше да мрънка за ужасните задръствания в Куинс.

— Скъпи, имаш ли нещо против да отида до тоалетната? — попита Кенди, прекъсвайки ругатните му.

Издокарана в скромна бяла пола от „Армани“ и ухаеща на „Рив Гош“ и розово масло, Кенди изглеждаше великолепно. Тя се наведе към Джими и копринената й руса коса погали бузата му. Мамка му, наистина бе невероятно красива.

— Разбира се, че не — усмихна й се той нежно. — Но не се бави. Следващото надбягване ще е чудесно. А и знаеш, че обичам да се фукам с теб.

— О, бебчо — усмихна се тя, като се надигна и го целуна по грижливо изсушената му и лакирана рижава коса. — Моят малък Джими Щурчето. Разбира се, че няма да се бавя.

Пфу, помисли си Ейми. Няма ли кой да ми даде кофа, в която да повърна.

Чейс и Чанс най-после бяха спрели да плачат и ядяха сандвичи с фъстъчено масло и конфитюр, възбудени, че ще гледат конете. Беше й отнело страшно много време да ги приготви и почти не й остана време да се оправи. Накрая грабна първото, което й попадна: безформена рокля от кремав лен и ниски обувки. Русата й коса висеше влажна по раменете, а спиралата и ружът, които бе нанесла набързо, не успяваха да скрият следите от умора по лицето й.

— Това ли е най-доброто, което успя да направиш? — злобно попита Джими, когато момичето се качи в лимузината. — Можеше поне да си изсушиш косата. Срамна работа.

Ейми преглътна сълзите си и усети как и последните остатъци от самочувствието й се изпариха. Защо баща й трябваше да е толкова жесток?

— Знаеш ли, татко — каза тя, като стана от мястото си няколко минути след Кенди, — аз също трябва да отида до тоалетната.

Знаеше, че не е разумно, но планираше да се поразходи към конюшните с надеждата да види Гарт. Представяше си как случайно се сблъсква с него и му подхвърля каква чудесна изненада е да се видят преди надбягването.

— Сега ли? — раздразнено попита Джими. — Ами момчетата?

— О, тъкмо са се укротили — настоя тя. — Бездруго трябва да се изпишкам. Няма да се бавя.

Преди баща й да възрази отново, тя се измъкна от ложата и забърза към конюшните. За съжаление никъде не видя Гарт. Мамка му! След състезанието той щеше да е заобиколен с безброй хора и нямаше да й се удаде възможност да поговори с него насаме.

Огледа се наоколо и забеляза калния район, който служеше за паркинг на конските ремаркета. Беше затворен за публиката, ограден с въже и пазен от няколко охранители. Но всички знаеха, че Ейми е дъщеря на Джими Прайс, и й махнаха дружелюбно, разрешавайки й да влезе.

Тя повдигна роклята си, за да не я изцапа в калта, и си проправи път сред ремаркетата, пренебрегвайки любопитните погледи и усмивките на жокеите и треньорите. Ако някой я спреше, щеше да каже, че се е загубила и търси дамската тоалетна. Никой не трябваше да се досети, че търси Гарт.

Тъкмо се канеше да се предаде и да се върне в ложата — Джими щеше да побеснее, ако оставеше близнаците сами за прекалено дълго време — когато внезапно се закова на място.

На не повече от три метра от нея бе Гарт.

Седеше в сгъваем стол зад едно от ремаркетата на баща й. Панталонът му бе смъкнат до глезените. Бе яхнат от ентусиазирано стенещата Кенди, чиято бяла пола бе вдигната до кръста й.

— О, Гарт! Гарт! — изстена тя страстно. — По-силно, бебчо! Хайде!

Ейми стоеше като закована. Единственото, което си помисли, бе, че мащехата й звучеше властно и нагло и по време на секс.

Ако партньорът й не беше Гарт, вероятно щеше да се разсмее. Цялата сцена бе абсурдна и невероятно смешна. Но това бе Гарт, нейният Гарт, който бе правил любов с нея миналото лято. Изражението му в момента бе зловещо познато.