Тили Багшоу - Дуел

Той извади визитна картичка от джоба си и я пъхна в ръката на Мили. На картичката пишеше: „Доктор Дж. Хауърд, пластичен хирург“.

Мамка му! Този тип не искаше да я сваля. Искаше да я реже! Никога в живота си не се бе чувствала толкова унизена.

— Името ми е Мили — ледено уточни тя. — Мили с М, ясно ли е? И съм напълно щастлива с тялото си, благодаря.

Джони изгледа плоските й гърди учудено.

— Аз съм професионален жокей — рязко добави тя. — Ние не носим изкуствени въздушни възглавници.

— Е, добре — невинно размаха ръце той, като футболист, който си признава фала. — Никога не вреди да попиташ, нали? Хей, Адриана! Чакай!

Джони се хвърли в прегръдките на жена, която вероятно бе една от доволните му пациентки, и остави Тод и Мили насаме.

— Страхотен лаф — захили се Тод. — Въздушни възглавници. Хареса ми.

— Така ли? — сопна се ядосано Мили.

Искаше й се да прояви хладнокръвие, но след гнусните намеци на Шон и унижението с противния доктор целият й самоконтрол се изпари.

— Е, очевидно въздушните възглавници са нещо, което харесваш, нали? Зяпаш втренчено всеки шибан чифт тук през последния час.

Тод харесваше вида на Мили, когато бе ядосана. Долната й устна се издаваше нацупено, а носът й се сбърчваше.

— Не знам защо изобщо си направи труда да ме доведеш тук — продължи тя разгневено. — Заряза ме като шибан багаж и тръгна да сваляш курви!

Той сложи ръка на тила й и я привлече към себе си.

— Горката малка Мили — прошепна. — Самосъжаляваме се, а?

Мили знаеше, че трябва да се отдръпне. Да запази гнева си и да му даде урок поне веднъж. Но й бе толкова приятно да я прегръща, че не успя да го направи. Само лекият аромат на одеколона му и топлите му пръсти по врата й бяха достатъчни да я накарат да потръпне от желание. Искаше й се да не го желае толкова силно, но бе безнадеждно. Тя затвори очи и се отпусна на гърдите му.

— Трябва да знаеш — каза той възбудено, когато усети слабото й тяло, притиснато плътно към него, — че не съм тръгнал да свалям никого. Всъщност свърших малко работа в твоя полза.

— Каква работа? — промърмори тя.

— Е, не обещавам нищо — отвърна Тод, — но мисля, че успях да ти осигуря снимки в „Плейбой“.

Мили отскочи от него ужасено.

— Какво си направил? „Плейбой“? — повиши глас тя. — Да не си си загубил ума? Искаш да се съблека за „Плейбой“?

— Разбира се — спокойно отбеляза Тод. — Защо не? Опитваш се да си изградиш имидж, нали?

— Защо не ли? — извика Мили невярващо. — Ами защото съм спортистка, а не порнозвезда. На Рейчъл Дилейни може да й харесва да я снимат по сутиен с малко пайети, но не и аз. Пък и — добави тя практично — Джими няма да одобри идеята.

— Напротив — възрази Тод. — Ще му хареса страхотно. Следващия месец те имат специално спортно издание. Повечето снимки вече са направени, но винаги имат място за добавяне, ако момичетата са достатъчни секси — добави с усмивка. — Ако Джими поиска да се появиш там, това ще е достатъчно. Майната му на шибания „Хамбар с ботуши“.

Мили се замисли, разкъсвана от противоречиви чувства. От една страна, цялата работа беше отвратителна. Майка й щеше да получи инфаркт. Не че много й пукаше, след като Линда бе продала имота на Рейчъл, но все пак. А и подигравките, на които щеше да бъде подложена от конярите в Палос Вердес и всички останали сексистки свини в състезателния свят… Достатъчно лошо бе, че бе единствената жена в деветдесет и девет процента от надбягванията, но да стане модел на „Плейбой“? Със същия успех можеше да им поднесе главата си на сребърна табла. Шон щеше да умре от кеф.

Но от друга страна, това означаваше главоломна популярност. Скромната слава, на която се бе наслаждавала досега, бе повече от приятна. Защо пък да не стане център на вниманието поне веднъж?

— Слушай — каза Тод, като отново я прегърна въпреки протестите й. — Искаш да си откупиш фермата от Рейчъл, нали?

— Разбира се — неохотно призна тя. — Знаеш, че е така. Но пък голи снимки…

— Не е само заради парите — прошепна той. — Искам да го направиш. Заради мен. Мисля, че е адски секси.

Мили усети как решителността й се изпарява. Не само й се искаше да му достави удоволствие, но бе и уплашена. Знаеше, че ако го отблъсне тази вечер, десетки блондинки бяха готови веднага да заемат мястото й.

— Ще си помисля — обеща тя, като се надигна на пръсти, за да го целуне по устните.

— Добре — ухили се той с доволната усмивка на победител. — Хайде да се махаме оттук. Искам те в леглото.