Гийом Мюсо - Хартиеното момиче

— Знаеш края на историята?

— Том ми го разказа.

— Наистина ли? Кога?

Погледът й се помрачи.

— Отдавна — отвърна тя неопределено.

Майло свъси вежди. Към изненадата се примеси известно разочарование. Мислеше, че знае всичко за живота на Керъл — виждаха се почти всеки ден, тя беше най-добрата му приятелка, единственото му истинско семейство и — макар че отказваше да го допусне — единствената жена, към която изпитваше чувства.

Майло погледна към плажа, но умът му беше другаде. Също като в телевизионните сериали, неколцина смелчаци се бореха с вълните върху сърфовете си, докато спасителите с тела-мечта наблюдаваха морето от дървената си кабина. Но Майло ги гледаше, без да ги вижда, тъй като очите му съзерцаваха единствено Керъл.

Обединяваше ги много силна привързаност, чиито корени се криеха в детството, смесица от свян и уважение. Макар никога да не беше посмял да изрази чувствата си, той държеше на Керъл като на зеницата на окото си и се тревожеше за нея заради рисковете, свързани с професията й. Тя не знаеше, но понякога вечер Майло вземаше колата си и прекарваше нощта на паркинга пред нейния блок просто защото го успокояваше, че е близо до нея. Истината беше, че от всичко на света той се страхуваше най-много да не я загуби, макар че самият той не беше много наясно какво точно означаваше това. Страх да не я прегази влак? Да не я застигне заблуден куршум, докато арестува някой наркоман? Или по-вероятно да я види как разцъфтява в прегръдките на друг мъж?

Керъл нагласи слънчевите си очила и откопча още едно копче на корсажа си. Въпреки горещината, Майло устоя на желанието да си навие ръкавите на ризата. В горната си част ръцете му бяха татуирани с кабалистични знаци — незаличими свидетелства за някогашната му принадлежност към прословутата групировка МС-13, наричана още Мара Салватруча , изключително жестока гангстерска група, господстваща сред блоковете на „Макартър Парк“, към която се беше присъединил от безделие на дванадесетгодишна възраст. Роден от майка ирландка и баща мексиканец, Майло беше смятан за „чикано“ от членовете на този клан, създаден от млади салвадорски имигранти, които го бяха подложили на посветителното изпитание кортон : унижаваща церемония, представляваща колективно изнасилване за момичетата и побой в продължение на тринадесет минути за момчетата. Абсурден акт, който се предполага, че трябва да бъде свидетелство за смелост, издръжливост и лоялност, който обаче понякога завършва с кръв.

Независимо, че беше още малък, Майло успя да оцелее и в продължение на повече от две години беше крал коли, продавал крек, рекетирал търговци и препродавал огнестрелни оръжия за Мара . На петнадесет години се беше превърнал в някакво хищно животно, чийто живот се управляваше единствено от насилието и страха. Хванат в тази спирала, представящ си бъдещето единствено като смърт или затвор, той дължеше спасението си на интелигентността на Том и на обичта на Керъл, която успя да го измъкне от този ад, като опроверга принципа, според който никой не напуска Мара без смъртна опасност за живота си.

Залязващото слънце спускаше последните си лъчи. Майло премигна с очи няколко пъти, за да се предпази от отражението на светлината, но и за да прогони спомените и болките от миналото.

— Да те поканя ли да хапнем морски дарове? — предложи, ставайки рязко.

— Струва ми се, че с това, което имаш в банковата ти сметка, по-скоро аз ще трябва да те поканя — отбеляза Керъл.

— Това ще бъде начин да отпразнуваме повишението ти — каза той, като подаваше ръка, за да й помогне да се изправи.

Напуснаха плажа бавно и извървяха пеша няколкото метра покрай велосипедната писта, която свързва Венис Бийч и Санта Моника.

После тръгнаха по „Търд Стрийт Променад“ — широка павирана улица, по която растяха палми и се намираха много художествени галерии и модни ресторанти.

Седнаха на терасата на бирарията „Анизет“, чието меню, написано на френски, съдържаше ястия с екзотични имена като фризе със сланина, антрекот с лукчета или ябълки дофиноа .

Майло настоя да опитат един аперитив, наречен пастис, който му сервираха по калифорнийска мода в голяма чаша, пълна с лед.

Въпреки жонгльорите, музикантите и гълтачите на огън, които оживяваха улицата, вечерята беше мрачна. Керъл беше тъжна, Майло се измъчваше от изпълващото го чувство за вина. Разговорът се завъртя около Том и Орор.