Братя Грим - Безръкото момиче

Живял някога един мелничар; той ставал все по-беден и по-беден и накрая му останала само мелницата и една ябълка, която растяла зад нея.

Веднъж мелничарят отишъл в гората да сече дърва. Неочаквано до него се приближил старец, който рекъл:

— Стига си се мъчил с брадвата. Ще те направя богат, но трябва да ми обещаеш онова, което е зад твоята мелница.

„Сигурно говори за ябълката“ — помислил си мелничарят и обещал да му я даде. Ала старецът злобно се закикотил и рекъл:

— След три години ще дойда и ще взема това, което ми принадлежи. — И си тръгнал.

Мелничарят се прибрал у дома. Жена му го посрещнала и го попитала:

— Кажи ми, мъжо, откъде се взе цялото това богатство? Всички сандъци са пълни догоре, а аз не знам как е станало всичко това!

— Богатството ни дойде от един непознат в гората. Обеща да ме направи богат, ако му дам това, което е зад мелницата. Е, можем да му дадем ябълката.

— Ох, мъжо — завайкала се жената, — та това е бил самият дявол. Той е говорил не за ябълката, а за нашата дъщеря — тя беше зад мелницата и метеше!

Дъщерята на мелничаря била красива и скромна девойка. Три години живяла тя в страх от Бога, без да стори никакъв грях. И ето че настъпил денят, когато дяволът трябвало да дойде и да я отведе. Сутринта тя станала, измила се и очертала около себе си кръг от брашно. Не след дълго дяволът пристигнал, ала не могъл да се приближи до нея. Разгневил се и заповядал на мелничаря:

— Отнеси водата от нея, за да не може да се мие, иначе не ще имам никаква сила над нея!

Мелничарят се уплашил и изпълнил заповедта на дявола. На другата сутрин дяволът отново дошъл, но девойката измила ръцете си със сълзи и той пак не можал да се приближи до нея. Ала той така се ядосал, че в гнева си заповядал на мелничаря:

— Откъсни й ръцете, за да не може да ги мие, иначе няма да мога да се справя с нея!

Мелничарят се ужасил и извикал:

— Как да откъсна ръцете на собственото си дете?

Но дяволът го заплашил:

— Ако ти не го сториш, ще взема теб!

Мелничарят целият треперел от страх и ужас, но обещал да направи каквото искал дяволът. Отишъл при дъщеря си и казал:

— Мила дъще, трябва да ти откъсна ръцете. Ако не го направя, дяволът ще ме вземе със себе си. Прости ми за злото, което ще ти причиня!

— Мили тате, аз съм твоя дъщеря — прави с мен каквото искаш — и протегнала ръцете си към него.

На третия ден дяволът отново дошъл, но девойката толкова много плакала, че измила откъснатите си ръце със сълзи и те отново били съвсем чисти. Така дяволът изгубил сила над нея и трябвало да се примири.

А мелничарят рекъл на дъщеря си:

— Мила дъще, получих това богатство благодарение на теб и ти обещавам, че цял живот ще се грижа за теб.

— Не мога да остана тук — отговорила тя, — искам да си отида. Има добри хора, ще ми помогнат с каквото трябва.

После тя помолила да завържат за гърба й откъснатите й ръце и на разсъмване тръгнала на път. Дълго вървяла девойката, докато накрая стигнала до един дворец. На лунната светлина видяла, че в градината има прекрасни плодове. Ала не можела да влезе в нея, защото отвсякъде била обградена с ров, пълен с вода. Цял ден девойката вървяла, без да хапне нищо, била много гладна. „Ех, да можех да вляза в градината и да хапна малко плодове, иначе сигурно ще умра от глад!“ Паднала на колене и се помолила на Бога. Изведнъж се появил ангел и я превел през рова. Тя влязла в градината, а ангелът вървял след нея. Видяла дърво с прекрасни круши, повдигнала се леко и откъснала една само да утоли жаждата си. Градинарят видял девойката, но нали с нея бил ангелът, той я помислил за дух и не посмял нито да я спре, нито да я заговори. После тя се скрила зад един храст.

На другия ден царят отишъл в градината и започнал да брои плодовете. Видял, че липсва една круша, и попитал градинаря къде е тя.

— Миналата нощ в градината влезе дух; той беше без ръце, откъсна една круша от дървото и я изяде — отговорил градинарят.

— А как е преминал през рова? — попитал царят. — И къде е отишъл после?

— Някой се спусна от небето в белоснежна одежда и преведе духа през рова. Може би беше ангел и аз се изплаших.

— Ако наистина е така, както казваш — казал царят, — тази нощ ще дойда в градината да пазя заедно с теб.

Когато се стъмнило, царят отишъл в градината, взел със себе си и свещеника, за да поговори с духа. В полунощ девойката излязла иззад храста, приближила се до дървото и отново изяла една круша. Но до нея бил ангелът в бяла одежда. Тогава свещеникът отишъл при девойката и попитал: