Алис Сиболд - Очи от рая

Татко беше твърде погълнат от мислите, за да забележи нещо нередно в тази история. Както правеше някога мама, той залепи съчинението на хладилника — на същото място, където беше отдавна забравената рисунка на граничната зона между небето и земята, която Бъкли беше нарисувал. Но брат беше разбрал, че в съчинението му нещо не е както трябва от начина, по който беше реагирала учителката. Преди да му го върне, тя го беше погледнала два пъти с вдигнати вежди, както правеха в анимационните филми. Той свали листа от вратата на хладилника и го занесе в старата ми стая. Сгъна го на четири и го пъхна във вече празния тайник под леглото ми.

В един горещ ден през есента на 1976 г. Лен Фенърман отиде в хранилището за веществени доказателства и отвори големия сейф. Там бяха животинските кости, намерени в избата на мистър Харви, както и лабораторното заключение за наличие на следи от негасена вар. Разследването ръководеше самият той, но колкото и да копаеха, не откриха други кости, нито трупове в имота на Харви. Кървавото петно на пода в гаража беше единствената „визитна картичка“, останала от мен. Лен прекара седмици и месеци наред, блъскайки главата си върху ксерокопието на скицата, която Линдзи беше отмъкнала. Заведе отново екип в нивата и я прекопаха едва ли не цялата. Накрая откриха една бутилка от кока-кола на другия край, която беше липсващото звено, свързващо мистър Харви и мен. По нея имаше пръстови отпечатъци, съвпадащи с онези, които бяха снети в дома му, както и други, които съвпаднаха с моите от свидетелството ми за раждане. Нямаше никакво съмнение, че Джек Салмън е бил прав още от самото начало.

Но колкото и усилено да го издирваха, Джордж Харви като че ли се беше изпарил. Името му не беше регистрирано никъде. Официално той не съществуваше.

От него бяха останали само кукленските къщи и макетите. Лен се обади на човека, който ги продаваше и взимаше комисиона от богаташите, които си поръчваха умалени копия на собствените си домове. Нищо. Свърза се с производителите на миниатюрните столчета, вратички и прозорчета от месинг и стъкло, както и с производителите на изкуствени храсти и дървета, но отново без резултат.

Сега седеше на празното бюро в подземието на участъка и разглеждаше веществените доказателства. Прегледа купчината допълнителни листовки със снимката ми, направени от баща ми. Познаваше лицето ми до най-малките детайли, по въпреки това ги разглеждаше внимателно. Беше стигнал до убеждението, че напоследък засиленото строителство в района дава надежда за някакъв напредък по моя случай. Навсякъде се извършваха усилено изкопни работи и може би щяха да се намерят още улики, които да му дадат нужния отговор.

На дъното на кутията беше чантата ми и плетената ми шапка със звънчета. Когато я подаде на мама, тя припадна. Той все още не можеше да каже кога точно се влюби в нея. Аз знаех, че беше в деня, когато мама рисуваше фигурки върху амбалажна хартия във всекидневната, а Бъкли и Нейт спяха на дивана с крака един към друг. Мъчно ми беше за него. Опита се да разреши случая и да хване убиеца, но не успя. Опита се да обича мама, но и от това нищо не излезе.

Разглеждайки скицата на царевичната нива, която беше отмъкнала Линдзи, той беше принуден да признае, че е изпуснал убиеца поради излишната си предпазливост. Не можеше да се освободи от чувството си на вина. Никой не го знаеше, но той съзнаваше, че ако не беше ходил в мола с мама в онзи ден, сега Харви нямаше да се разхожда на свобода.

Извади портфейла от задния си джоб и нареди на масата снимките от всички неразрешени случаи, по които беше работил. Сред тях беше и снимката на жена му. Обърна ги с лицето надолу и написа на гърба на всяка от тях: „Мъртва“. Безсмислено беше да се надява, че един ден ще научи какво се беше случило, за да отбележи датата на гърба на снимките. Никога нямаше да му стане ясно защо жена му се беше самоубила. Никога нямаше да разбере и защо толкова много деца изчезват безследно. Върна снимките в кутията с веществените доказателства и угаси лампите в студеното помещение.

Но имаше нещо, за което не подозираше:

В Кънетикът, на 10 септември 1976 г., по пътя към колата си един ловец забеляза на земята нещо лъскаво. Амулетът ми във формата на знака Пенсилвания. После видя, че недалеч земята е разровена от мечка и от пръстта стърчи нещо, което определено бяха костите на детско стъпало.

В Ню Хампшър мама изкара само една зима и реши да потегли с колата си към Калифорния. Винаги бе искала да го направи, но така и не беше осъществила плановете си. Един човек, с когото се беше запознала в Ню Хампшър, й беше казал, че във винарните из долините край Сан Франциско е лесно да си намериш работа. Непрекъснато търсят работници, работата е тежка и никой не се интересува от личния ти живот. Това затвърди окончателно решението й.