Айра Левин: Бебето на Розмари

— Хъч, опитвахме навсякъде — каза Розмари. — Няма нищо, абсолютно нищо друго освен новите блокове с чисти квадратни стаи, толкова еднакви, че да ги сбъркаш, и с телевизионни камери в асансьорите.

— Толкова ли е ужасно това? — усмихнато попита Хъч.

— Да — каза Розмари, а Гай добави:

— Бяхме решили да наемем един апартамент, но се отказахме заради Брамфорд.

Хъч ги изгледа за миг, а после се облегна назад и подпря длани на масата.

— Добре, стига толкова — каза той. — Ще си гледам собствената работа, както трябваше да постъпя от самото начало. Палете огън в красивата си камина! Ще ви подаря резе за външната врата и занапред ще си държа устата затворена. Аз съм идиот, простете ми.

— Вратата си има резе — усмихна се Розмари. — Има също верига и шпионка.

— Гледай да използваш и трите — каза Хъч. — И да не вземеш да обикаляш етажите и да се запознаваш с всичките съседи. Това тук не е Айова.

— Омаха — поправи го тя.

Келнерът им сервира основното ястие.

Следващият понеделник следобед Розмари и Гай подписаха двегодишен наемен договор за апартамент 7Д в Брамфорд. Дадоха на мис Кортес чек за петстотин осемдесет и три долара, в които влизаха един предварителен месечен наем и един наем като гаранция. Казаха им, че ако искат, могат да се нанесат още преди първи септември, тъй като апартаментът щял да бъде опразнен до края на седмицата, а бояджиите можели да започнат работа по него от сряда, осемнадесети август.

По-късно същия ден им се обади Мартин Гардиния, синът на предишната наемателка. Уговориха си среща с него във вторник в осем вечерта в апартамента. Той беше висок мъж, преминал шейсетте, с открито и приятно държане. Посочи им нещата, които бе готов да продаде и изреди цените им, които се оказаха примамливо ниски. Розмари и Гай ги разгледаха, посъветваха се и купиха климатичната инсталация, тоалетка от палисандрово дърво с малко столче, персийския килим от всекидневната и всичките съоръжения за камината. За жалост, бюрото на мисис Гардиния не се продаваше. Докато Гай пишеше чека и помагаше в слагането на етикети на останалите мебели, Розмари измери всекидневната и спалнята с шестфутова рулетка, която беше купила същата сутрин.

Миналият март Гай беше играл в телевизионния сериал „Друг свят“, който се излъчваше през деня. Героят му отново се връщаше на екрана за три дни и затова до края на седмицата Гай беше зает. Розмари разрови една папка с изрезки от списания за интериора, които беше събирала още като гимназистка, избра две, които подхождаха на апартамента и тръгна да разглежда мебелните магазини, придружена от Джоан Джелико, бившата й съквартирантка от Атланта. Джоан имаше карта на декоратор, която им даваше достъп до всякакви магазини за продажба на едро и изложбени зали. Розмари разглеждаше, водеше си бележки и рисуваше скици за да ги покаже на Гай. После бързаше към дома с пълна чанта мостри от платове и тапети, за да види Гай в поредната серия „Друг свят“ и отново излизаше да напазарува за вечеря. Изпусна един от часовете си по скулптура и за щастие, успя да отмени един час при зъболекаря.

В петък вечерта апартаментът беше техен; голямо празно пространство с високи тавани и непознатата тъмнина, в която пристигнаха с една настолна лампа и пазарска чанта и събудиха ехото и в най-отдалечените стаи. Включиха собствената си климатична инсталация и започнаха да се любуват на килима, камината, тоалетката на Розмари, на красивата вана, топките на вратите, пантите, корнизите, подовете, готварската печка, хладилника, еркерните прозорци и гледката която се откриваше от тях. Вечеряха седнали направо върху килима със сандвичи с риба тон и бира. После скицираха разположението на мебелите във всичките четири стаи, като Гай измерваше, а Розмари рисуваше. После се върнаха на килима, угасиха лампата и се любиха на светлината, идеща от улицата през прозорците без пердета.

— Шшт! — прошепна Гай с широко отворени от страх очи — Чувам сестрите Тренч… дъвчат!

Розмари силно го удари по главата.

Купиха си диван, широко легло, кухненска маса и два стола от вито дърво. Обаждаха се на бояджии, на телефонната компания, в различни магазини, на майстори и тапицери. Бояджиите дойдоха в сряда, на осемнадесети; изравниха стените, минаха ги с безир и ги боядисаха. Тръгнаха си в петък, на двадесети и зад себе си оставиха цветове, много близки до тези от мострите на Розмари. После дойде един намусен тапетаджия, който за един ден залепи тапетите в спалнята.