Айра Левин: Бебето на Розмари

Пак звъняха в магазини и на майстори, а също и на майката на Гай в Монреал. Купиха гардероб, маса за хранене, стерео уредба и нови съдове за хранене и сребърни прибори. Бяха разточителни. През 1964 година Гай беше направил поредица от реклами на „Анацин“, които бяха показвани многократно и му бяха донесли осемнайсет хиляди долара, а и все още му носеха значителен доход. Окачиха транспаранти и лавици за книги, постлаха килим в спалнята и бяла пластмасова настилка в коридора. Инсталираха си телефон, платиха сметките и съобщиха в пощата новия си адрес.

В петък, двадесет и седми август се преместиха. Джоан и Дик Джелико им изпратиха голяма саксия с декоративно растение, а агентът на Гай изпрати по-малка. Хъч изпрати телеграма: „Брамфорд ще подобри репутацията си, когато на една от вратите му има табелка Р. и Г. Удхаус “.

През следващите дни Розмари беше заета и щастлива. Купи и окачи пердета, намери отнякъде абажур от викторианско стъкло за всекидневната, окачи кухненска посуда по стените на кухнята. Един ден откри, че четирите дъски в килера на коридора всъщност представляваха полици, които можеха да бъдат поставени една над друга напряко между двете стени. Тя ги покри с калъфи от кариран памучен плат и когато Гай се прибра, му показа вече готов и подреден шкаф за бельо. Намери един супермаркет на Шесто авеню и една китайска обществена пералня на Петдесет и пета улица, в която да дава чаршафите и ризите на Гай.

Гай също беше зает, нямаше го по цели дни като съпрузите на другите жени. След Деня на труда 2 2 В САЩ се празнува в първия понеделник от месец септември. — Б.пр. в града се върна преподавателят му по сценична реч. Гай всяка сутрин работеше с него, а след обяд четеше текстове на радиопиеси и реклами. На закуска излиташе театралната страница във вестниците и това го правеше докачлив — всичките му колеги бяха извън града с постановки на „Небостъргач“, „Да му се не види!“, „Котка!“, „Невъзможни години“ или „Горещ септември“. Само той беше в Ню Йорк и разчиташе на разни остатъци от „Анацин“. Но Розмари беше убедена, че много скоро той ще получи някаква добра възможност. Затова тя тихичко поставяше пред него чаша кафе и се задоволяваше с другите страници на вестника.

Засега детската стая представляваше нещо като склад с голи бели стени и мебелите от стрия апартамент. Тапетите в бяло и жълто щяха да бъдат купени по-късно, за да бъдат чисти и свежи. Розмари вече беше приготвила мостра от вида, който искаше и беше намерила рекламна снимка от фирмата „Сакс“ на детско креватче и скрин.

Тя писа на брат си Брайън, да сподели щастието й. Никой друг в семейството не би се зарадвал. Сега всички бяха враждебно настроени, и родителите, и братята, и сестрите. Не можеха да й простят първо, че се бе омъжила за протестант, второ, че бяха сключили само граждански брак и трето, че свекърва й се бе развеждала два пъти и сега беше женена за един евреин чак в Канада.

Тя приготви за Гай пиле с ориз по италиански, опече шоколадов сладкиш и тавичка маслени курабии.

Чуха гласа на Мини Кастивът преди да се запознаят с нея; чуха я през стената на спалнята си да крещи дрезгаво на мъжа си с акцент, който издаваше, че произхожда от средния запад: „Роман, хайде, лягай си вече! Единайсет и двайсет е!“ А след пет минути: „Роман? Донеси ми чаша безалкохолна бира като идваш!“

— Не знаех, че все още правят филми от типа „Грижовните мама и татко“ — каза Гай, а Розмари неуверено се засмя. Тя беше с девет години по-млада от Гай и невинаги успяваше напълно да разбере забележките му.

Запознаха се със семейство Голд от 7Е , приятна възрастна двойка, и със семейство Браун и сина им Валтер, които говореха с немски акцент и живееха в 7В . По коридора си разменяха усмивки и кимваха на семейство Келог от апартамент 7Ж , на мистър Стайн от 7З и на мосю Дюбен и мосю Де Вор от 7Б . (Розмари веднага научи имената на всичките от табелките на звънците и от пощата, която им оставяха до вратите. Тя не изпитваше угризения от това, че чете адресите по пликовете.) Не бяха виждали семейство Кап от 7Г , които не получаваха никакви писма и явно бяха заминали някъде за през лятото. Не бяха виждали и семейство Кастивът от А , макар и да ги чуваха през стената („Роман! Къде е Тери?“), които или бяха саможиви, или пък излизаха и се прибираха в необичайни часове. Вратата им беше точно срещу асансьора и затова Розмари лесно можеше да прочита адресите на пликовете. Получаваха писма с въздушна поща от невероятно много места: Хауик, Шотландия; Ланжак, Франция; Витория, Бразилия; Чеснок, Австралия. Бяха абонати на две списания „Лайф“ и „Люк“.