Айра Левин - Бебето на Розмари

Всъщност, вече беше понеделник, тринайсети. Още петнайсет дена. Две седмици. Вероятно всички жени са изнервени и неспокойни две седмици преди раждането. И не могат да спят, защото им се повдига и им е омръзнало да спят по гръб! Когато всичко премине, първото нещо, което ще направи, е да спи цели двайсет и четири часа по корем, заровила лице във възглавницата.

Откъм апартамента на Мини и Роман се чу някакъв звук, но сигурно беше от горния или от долния етаж. Всички звуци се смесваха и трудно се различаваха, когато работеше климатичната инсталация.

Сигурно вече са в Париж. Блазе им. Някой ден тя и Гай ще отидат там заедно с трите си хубави дечица.

Бебето се събуди и се размърда.

Розмари купи лигнин, памучни тампони, талк и бебешки лосион; намери пералня за пеленките и подреди бебешките дрешки в чекмеджетата на скрина. Поръча и картичките, с които щеше да уведоми за раждането. Гай трябваше само да се обади по телефона, за да добавят върху тях името и датата на раждане. Адресира ги и залепи марки на пликовете. Прочете една книга, която се казваше „Съмърхил“ и в нея се предлагаше едва ли не най-подходящия метод за възпитание на детето. После обсъди книгата с Елиз и Джоан в един ресторант, където те я бяха поканили на обяд.

Започна да усеща контракции, понякога по една на ден, понякога нито една, а някой път и по две.

От Париж пристигна картичка с изглед на Триумфалната арка, на която пишеше със ситен почерк; „Непрестанно мислим за вас. Времето е чудесно, храната също. Пътуването мина добре. С обич, Мини.“

Бебето се смъкна по-надолу, готово за раждането си.

Рано следобед в петък, на двайсет и четвърти юни, на щанда за канцеларски стоки в „Тифани“, където бе отишла да купи още пликове, Розмари срещна Доминик Поцо, бившия преподавател на Гай по сценична реч. Той беше нисък, мургав и прегърбен човек с креслив и неприятен глас. Когато я забеляза, забърза към нея, стисна й ръката и я поздрави за добрия й външен вид и за успехите на Гай напоследък, за които отричаше да има някакви заслуги. Розмари му разказа за пиесата, в която Гай щеше да участва и за последното предложение на „Уорнър Брадърс“. Доминик беше възхитен. Той каза, че сега Гай наистина ще има полза от услугите му и накара Розмари да обещае, че ще накара Гай да му се обади. Накрая й пожела всичко хубаво и тръгна към асансьора. Розмари, обаче го задържа.

— Не успях да ви благодаря за билетите за „Вълшебства“ — рече тя. Наистина много ми хареса и мисля, че ще има още много представления, като онази пиеса по Агата Кристи в Лондон.

— „Вълшебства“ ли? — изненада се Доминик.

— Дали сте на Гай два билета. О, това беше много отдавна. Още през есента. Отидох с една приятелка, понеже Гай вече я беше гледал.

— Никога не съм давал на Гай билети за „Вълшебства“ — каза Доминик.

— Сигурно сте забравили. Това беше миналата есен.

— Не, мила моя. Никога не съм давал билети за „Вълшебства“ на когото и да било, просто защото не съм разполагал с такива. Станала е някаква грешка.

— Сигурна съм, че той ми каза, че ги е получил от вас.

— Тогава той нещо се е заблудил — рече Доминик. — Нали ще му предадете да ми се обади?

— Да, да, непременно.

Много странно, помисли си Розмари, докато чакаше да пресече Пето авеню. Гай наистина беше казал, че Доминик му е дал билетите, тя беше абсолютно сигурна в това. Спомни си, че се чудеше дали да изпрати на Доминик бележка и да му благодари и накрая беше решила, че не е необходимо. Не бе възможно да се е заблудила.

Светофарът светна зелено и тя прекоси улицата.

Но не бе възможно Гай да е сбъркал. Той не получаваше безплатни билети всеки ден. Няма начин да е забравил от кого ги е получил. Нима я бе излъгал съзнателно? Може би билетите не са му били дадени, а просто ги е намерил и ги е задържал. Не, тогава в театъра щеше да има скандал. Гай не би я изложил по този начин.

Тя тръгна на запад по Петдесет и седма улица, вървеше бавно, заради тежестта на големия си корем, от който я болеше гърбът. Денят беше горещ и влажен, температурата вече беше над трийсет градуса и още се покачваше. Вървеше съвсем бавно.

Може би просто Гай тогава е искал нея да я няма в апартамента? Дали не беше отишъл сам да купи билетите? За да може спокойно да работи върху сцената от онази пиеса? Но в такъв случай не беше нужно да я мами. В старото им едностайно жилище той неведнъж я беше молил да излезе за час-два, докато работи и тя го правеше с радост. В повечето случаи обаче, той предпочиташе тя да е там, за да му подава репликите и да бъде негова публика.