Айра Левин - Бебето на Розмари

— Ако искаш, ще ти изпратя хапчетата утре сутринта — предложи докторът. — Накарай Мини да ти остави питието и пастата и като си тръгне, ще ги изхвърлиш и ще вземеш хапче.

— Чудесна идея — съгласи се Розмари. — Така ще бъда много по-спокойна.

— Сега това е най-важното — каза доктор Сейпърстайн. — Ти да си спокойна и щастлива.

— Ако бебето е момче — усмихна се Розмари, — може просто да го кръстя Ейбрахам Сейпърстайн Удхаус.

— Пази боже! — усмихна се доктор Сейпърстайн.

Когато Гай научи за разговора й с доктора, се зарадва почти колкото нея.

— Съжалявам, че на Роман краят му наближава — каза той, — но се радвам заради теб, че те ще заминат. Сигурен съм, че сега нервите ти ще се поотпуснат.

— О, несъмнено — рече Розмари. — Още отсега се чувствам по-добре, само защото зная, че ще заминат.

Очевидно, доктор Сейпърстайн бе побързал да разкаже на Роман за предполагаемите чувства на Розмари, защото Мини и Роман се отбиха още същата вечер и съобщиха, че заминават за Европа.

— В неделя сутринта в десет часа — каза Роман — тръгваме със самолет за Париж. Там ще прекараме около една седмица и после продължаваме към Цюрих, Венеция и към най-красивия град в света, Дубровник, в Югославия.

Ще се пръсна по шевовете от завист — рече Гай.

— Доколкото разбрах — обърна се Роман към Розмари, — това не идва съвсем като гръм от ясно небе, нали скъпа?

Хлътналите му очи проблеснаха съучастнически.

— Доктор Сейпърстайн ми спомена нещо в този смисъл — призна тя.

— Много бихме се радвали да останем, докато бебето се роди — каза Мини.

— Но няма никакъв смисъл да отлагате пътешествието си — успокои я Розмари. — При това хубаво време…

— Ще ви изпращаме снимки — намеси се Гай.

— Когато Роман го хване треската за пътуване — обясни Мини, — изобщо не можеш да го задържиш.

— Съвсем вярно — подкрепи я Роман. — След като цял живот съм кръстосвал света, за мен е направо невъзможно да се задържа в един град повече от година. А ето вече минаха четиринайсет месеца, откак се върнахме от Япония и Филипините.

Той започна да им разказва за особеното очарование на Дубровник, за Мадрид и за остров Скай. Розмари го гледаше и се питаше какъв е всъщност, добродушен словоохотлив събеседник или откачен син на откачения си баща.

На следващата сутрин Мини нямаше нищо против да й остави напитката и пастичката. Готвеше се да излиза и да свърши цял куп неща във връзка със заминаването. Розмари й предложи да прибере вместо нея една рокля от химическото чистене и да купи паста за зъби и аспирин. Когато изхвърли питието и изпи една от големите бели капсули, изпратени от доктор Сейпърстайн, се почувства малко абсурдно.

— Нали си разбрала кой е бащата на Роман? — попита я Мини в събота сутринта.

Розмари изненадано кимна.

— Усетих го, защото напоследък се държиш по-хладно към нас — рече Мини. — О, няма нужда да ми се извиняваш, скъпа. Не си първата, няма да си и последната. Според мен вината не е твоя. О, бих могла да го убия тоя изкукуригал старец, ако беше жив! Той направо провали живота на бедния Роман! И това е причината той да пътува толкова. Винаги бърза да напусне някой град, преди хората да разберат кой е той. Не му давай да забележи, че знаеш, моля те. Той е толкова привързан към теб и Гай, че това направо ще разбие сърцето му. Искам това пътуване да е щастливо за него, да не го помрачат никакви грижи, защото няма изгледи за други. За други пътешествия, имам предвид. Камерата ми е пълна с храна, която няма да можем да изядем. Защо не изпратиш Гай довечера да му дам продуктите?

В събота вечер Лора-Луис направи нещо като изпращане в малкия си, тъмен и вмирисан на танис апартамент на дванайсетия етаж. Дойдоха семейство Уийс и семейство Гилмор, мисис Сабатини с котката си Флаш и доктор Шанд. (Откъде знаеше Гай, че точно доктор Шанд пуска грамофона, чудеше се Розмари. И че музиката е от грамофон, а не от флейта или кларинет? Трябваше да го попита.) Роман разказа през кои градове ще минат и с това изненада мисис Сабатини, която не можеше да повярва, че няма да спират в Рим и Флоренция. Лора-Луис им предложи домашни курабийки и плодов пунш с много малко алкохол. После заговориха за тайфуни, после за граждански права. Като гледаше и слушаше тези хора, които много приличаха на лелите и чичовците й от Омаха, на Розмари й се струваше невероятно, че те всъщност са сборище от магьосници. Дребничкият мистър Уийс внимателно слушаше Гай, който говореше нещо за Мартин Лутер Кинг. Възможно ли бе този слаботелесен старчок, даже и насън да си въобрази, че може да прави магии и заклинания? Ами тия дебели стари повлекани Лора-Луис, Мини и Хелън Уийс? Как можеха да подрипват голи, увлечени в лъже-религиозни оргии? (И все пак не беше ли ги видяла точно такива, не беше ли ги видяла голи? Не, не, това беше сън, безумен сън, който бе сънувала много, много отдавна.)