Айра Левин - Кулата на ужасите

Нямаше съмнение как трябва да постъпи, независимо от това дали го искаше, или не.

Тя просто не му оставяше място за избор.

Но как?

Вероятността да се измъкне с нова инсценирана злополука или самоубийство толкова скоро след смъртта на Роки беше под едно на милион. А в момента, в който ченгетата започнеха да душат за убийство, той щеше да е първият заподозрян. Приятелят и съпругът винаги се смятаха за най-съмнителни (и не без основание, нали, татенце?). Всичко щеше да излезе наяве, всичко…

Освен ако…

… ченгетата не решат, че я е убил някой друг… Трябваше да бъдат сигурни, че друг е…

Погледна наляво.

Докосна бутона на три Б и бутон едно.

Фелис се размърда в скута му. Вдигна ръка, котката скочи на пода и започна да души наоколо.

Остави японското ножче на пулта. Лапна няколко желирани бонбона.

Облегна се, дъвчейки, и се загледа в големите монитори.

Сам на първи, тя на втори…

Една-две минути му бяха достатъчни да състави схемата.

В общи линии, без подробности.

Съществуваха два основни проблема — можеше ли да я остави без наблюдение за петнайсет-двайсет минути вечерта, когато Сам щеше да ходи на театър. И щеше ли да успее да я задържи под контрол до утре вечерта — най-краткия срок, в който можеше да се организира.

Успехът значеше спасение. И то много елегантно, в пълния смисъл на думата. С един куршум — два заека.

Наблюдаваше ги.

На първи монитор Сам блъскаше по клавишите на вехтата пишеща машина. На втори — Кей обръщаше страници.

Затвори книгата. Свали очилата и погледна към тавана.

— Бих искала да ида в кухнята и да си направя кафе.

Седеше на леглото, втренчена в полилея.

Премести поглед върху книгата.

Телефонът звънна.

Обърна се към нощното шкафче — часовникът показваше четири часа и двайсет и две минути. Второ позвъняване.

Сложи очилата на шкафчето, а книгата — на купчината под него. Трето позвъняване — апаратът на бюрото щракна. Прокара пръсти през косата си.

— Ало — заговори гласът й. — Не съм в състояние да се обадя в момента, но ако оставите съобщение, като чуете сигнала, ще ви се обадя при първа възможност. Благодаря.

Сигналът тъничко изпищя.

— Аз съм.

Вдигна слушалката.

— Мога ли?

— Изчакай да се изключи апаратът.

Въздъхна. Заоглежда пердетата, бюрото, полилея. Малката Кей с телефон в ръка…

Пиии…

— Да, можеш да си направиш кафе. Не затваряй телефона, остави слушалката на леглото. Няма да мога да те наблюдавам в кухнята, но държа под око фоайето. Ако се обадиш по вътрешния телефон, ще видя Тери да се обажда. В момента, в който каже: „Да, госпожице Норис“, Фелис ще пострада, а ако…

— Няма да правя кафе. Ще си сипя вода в банята. Предполагам, че това ми е разрешено.

— Щом искаш кафе, пий. Само не пипай вътрешния телефон. Ясно ли е?

— И през ум не ми е минало.

— Действай.

Остави слушалката и стана.

Отиде в кухнята и запали лампата. Когато флуоресцентните лампи светнаха, загледа купичките за храна и вода в ъгъла и възглавничката за нокти на стената.

Телефонът, вътрешният телефон…

Напълни чайника с вода, сложи го на печката и засили пламъка. Сложи си лъжичка нес кафе в чашката с голяма кафява буква К, изписана отстрани.

Стоеше и гледаше шушнещия чайник. Хвърли бегъл поглед към стойката с ножовете. Внесе чашата в спалнята. Взе слушалката, седна и я притисна към ухото си.

— И аз си направих кафе.

— Много мило. Ще пируваме заедно. — Пийна една глътка.

— Скъпа, извинявай, но ми трябва малко време. Не знам какво, но дяволите, да предприема…

Извъртя се и качи свития си крак на леглото, погледна полилея. Поклати глава и въздъхна.

— За Бога, Пит, защо постъпи така с Шиър? Страх те беше, че ще се сети за камерите ли? — Продължи да гледа тавана. — Затова ли, Пити?

Въздишка.

— Да… Той възнамеряваше да посети изложбената зала на „Такаи“. Щеше да види полилеите или тяхна снимка и да вдигне шум до Бога.

— И тогава всички смъртни случаи щяха да бъдат преразгледани…

Гледаше в тавана с чашата в едната ръка и слушалката в другата.

— Не смятам да говоря повече по този въпрос. Утре ще вземеш да изпееш всичко в съда.

Пийна и погледна нагоре.

— Пити, знаеш, че не можеш да продължаваш така. Рано или късно ще те хванат и колкото по-късно, толкова по-зле.

— Искаш да се предам…

— Да. Смятам, че това е най-разумно. Ще се отчете като смекчаващо вината обстоятелство, сигурна съм. Можеш да наемеш най-добрите адвокати. Ще се бият кой да те защитава при такъв шумен процес.