Айра Левин - Кулата на ужасите

— И каква е тя?

— Дръж се да не паднеш от изненада. Все мак мисля, че заслужава сериозно внимание.

— Държа се.

— Защо не се оженим?

Гледаше как го гледа.

— Права си. Изненада ме.

— От моя гледна точка освен всичко останало няма да се чувствам длъжна да информирам властите. Щом съпрузите не са длъжни да свидетелстват един против друг, от тях не може да се очаква и да доносничат, нали? Ти не си някакъв масов убиец, който избива хора за удоволствие или по призвание и може да продължава вечно. Бил си застрашен и си се защитавал, това е рационален мотив. Поне аз така си го представям. Ако греша, поправи ме.

— Продължавай. — Наблюдаваше я внимателно.

— Естествено, налага се да ти поставя някои задължителни предварителни условия. Първото е окончателно изключване на системата, без никакви пререкания, включително и от моя страна. Трябва да признаем факта, че някой винаги може да я открие или да се превърне по някакъв начин в заплаха за нас.

— А второто условие? — Не сваляше очи от нея.

— Не знам. Не съм го измислила още. Но, Пит, реално погледнато, ще можем ли някога да намерим по-подходящи партньори за себе си? Толкова ни е хубаво заедно, сексът е фантастичен… Въпреки всичко ти си оставаш ти, не мога току-така да променя чувствата си. Прерових цялата си душа. Изглежда, не съм толкова равнодушна към парите ти, колкото смятах. Второто условие вероятно ще включва голям апартамент на Парк Авеню и три прислужнички. — Усмихна се. — Какво ще кажеш?

— Звучи съблазнително… Но как мога да съм сигурен, че си искрена? Откъде да знам, че не ме баламосваш, и в момента, в който излезем от сградата, няма да се разкрещиш: „Полиция!“

Въздъхна, без да спира да играе с копчето на ризата си.

— Трябва сам да прецениш. Честно казано, първата ми реакция беше да измисля нещо, за да те заблудя. Но колкото повече мисля за журналистите, за процеса, който ще бъде най-шумният от години насам, за пропиляната част от живота ти… Кому е нужно? Станалото — станало, нищо не може да го поправи. Ако не се чувствах длъжна да се обадя… — Въздъхна и поклати глава. — Не, не те баламосвам, миличък. Не всички жени са актриси. Ще обмислиш ли сериозно този вариант? Лошото е, че вероятно ще трябва да се занимаваш с котки вместо с деца…

— Това е преимущество.

Разкръстоса глезените си, сгъна единия крак с коляното нагоре и го погледна, прилепила слушалка към бузата си.

— Какво щеше да ми купиш? Скица ли?

— Картина. Бяха ми приготвили две, от които да избера. — Наблюдаваше я.

Въздъхна и поклати глава.

— И аз смятах да ти купувам картина. — Не спираше да играе с копчето на ризата. — Или някаква разкошна фотография.

Наблюдаваше я.

— Имаш ли какво да ядеш?

— Ммм, не. На диета съм.

— Фелис яде скариди със сос от омари.

— Божичко, ще я разглезиш…

— Сега спи под пулта. На кожената възглавница.

Тя се усмихна. Потърка врата си отстрани. Примижа.

— Ооох. Толкова съм напрегната.

— Защо не вземеш вана?

Погледна го и се усмихна.

— Чудесна идея.

— Ще поговорим по-късно.

— Добре.

Наблюдаваше как го гледа.

Затвориха телефона.

Когато тя отиде в банята, той започна да се подготвя. Препрочете бележката, смени „приятел“ с „жиголо“, сгъна я внимателно. Изправи се и я пъхна в десния джоб на джинсите. Тя пълнеше ваната с пенеща се вода.

Отвори най-долното ляво чекмедже и намери кутия с хирургически ръкавици, извади две и ги сложи в левия джоб. Провери дали ключовете и монетите бяха у него.

Тя постави касета в касетофона си в спалнята. От китарата на Сеговия прозвуча акорд.

Погледа как се съблича.

Не обърна очи към него. Нито поглед.

Сякаш никой не би могъл да я види там, в уютната й спалня.

Както преди… Само че сега знаеше.

Колко бе съблазнителна…

Дали и тя не изпитваше удоволствие при мисълта, че го възбужда?

Съществуваше ли дори минимална възможност да не го баламосва, тя, с тези красиви гърди…

Журналистите наистина щяха да я сринат заради разликата във възрастта… А и кой не би предпочел да бъде богат вместо беден?

Стига, глупако!

Смъкна целофана от една касета, сложи я във видеокасетофона и започна да записва от момента, когато тя приближи вратата на банята, загърната в късия сатенен халат. Погледа с ръка на ключа. Намали осветлението.

Върна част от лентата и се взря в повдигнатото й лице. Усмихваше ли се? Приближи пълната с пяна вана и спря водата. Започна да прибира косата си, халатът се отвори срещу огледалото.