Айра Левин - Кулата на ужасите

Провери екраните на три Б и три А. Лудата Сюзън седеше в хола, ядеше от поднос, поставен в скута й, и гледаше телевизия.

Прегледа синьо-белите редици. Нищо интересно.

Видя как пуска халата зад гърба си, вдига крак и го потапя в пяната.

Загледа се…

Свери ръчния си часовник с пулта — осем без десет. Обърна се, отиде в антрето. Надзърна през шпионката, отвори вратата, излезе и я затвори зад гърба си.

Отвори вратата към стълбището и пристъпи на площадката с черното число тринайсет и бялата флуоресцентна светлина.

Застана с ръка на перилото и погледна нагоре през процепа между етажите.

Разбира се, че искаше да го заблуди. Не можеше да съществува и капка съмнение.

Забърза надолу по зигзагообразните стълби на полуетажите, все по-дълбоко в сивия бетонен кладенец.

Отвори и трите части на дрешника, отдалечи се и заоглежда рехаво окачените дрехи. По дъното имаше обувки и куфари, горните рафтове бяха натъпкани със, сакове, кутии и купчини книги с меки корици.

„Самият аз имам“ — беше казал Сам една вечер, докато раздаваше картите, няколко седмици след като се нанесе. — „Преди време ревнив съпруг ми изпрати платени биячи. Без майтап. По-точно ревнив вдовец, тя беше мъртва. Актриса, която чуках години наред. Но и сега не се отказвам, ако нещо падне“.

Не беше го забравил.

Вторият опит излезе успешен — в тоалетен несесер с цип се мъдреше синьочер автоматичен пистолет „Берета“, увит в бял хотелски пешкир с мирис на смазка. Незареден. Намери два пълнителя — единият непокътнат, в другия имаше две празни места.

Претегли го с покритата си с хирургическа ръкавица ръка. В известен смисъл това бе още едно наследство от стария. Затъкна го в джинсите и издърпа пуловера отгоре. Потупа го. Пъхна неупотребявания пълнител в левия джоб.

Върна пешкира и другия пълнител в несесера, вдигна ципа и го сложи обратно на мястото му в дрешника. Щеше да го отвори пак, когато след това дойдеше да остави бележката до пишещата машина.

Затвори дрешника. Остави открехната само най-близката до антрето врата, както я беше заварил.

Седна на масата в хола и си погледна часовника — осем без три минути. Разгледа последните страници от дебелия ръкопис на Сам, за да види как пише на машина. Думите не го интересуваха. Мярна името „Теа“. След това щеше да измъкне тези страници и да ги унищожи. Никой нямаше да забележи.

Някои от буквите бяха по-тъмни — явно удряше тези клавиши по-силно, най-вече Б, Н и Х. Някои бяха зачукани с Х.

Извади бележката, която беше съчинил. Сложи лист от хартията на Сам във вехтия „Ремингтън“.

Заблъска кръглите черни клавиши, както правеше Сам.

Четвъртият опит излезе сполучлив:

До всички, които се интересуват,

Кей Норис ми даде известни обещания, от които по-късно реши да се отметне. Ще й дам още една възможност да зареже младия си жиголо. Ако прочетете настоящото, значи е отказала. И аз й обещах нещо. Винаги изпълнявам обещанията си.

Занесе я до библиотеката, клекна, измъкна един от най-дебелите томове, струпани един върху друг на най-долната лавица. „Класици на нямото кино“. Мушна листа вътре, до снимката на Полин или някоя друга звезда, завързана за железопътни релси. Върна книгата на мястото й.

Отупа си ръцете и погледна часовника осем и шест минути. Шестнайсет минути, откак бе излязъл. Нямаше защо да бърза. Тя щеше да се къпе още поне половин час — Сеговия, пяната…

Сгъна черновата на бележката и първите три опита и ги сложи в джоба си. Зави пишещата машина с омачкания калъф, сложи речника върху ръкописа и нагласи лампата и стола както си бяха. Изгаси лампата.

Застана на прага с едната ръка върху ключа, другата лежеше на покрития с пуловера пистолет. Огледа за последен път стаята — овехтелите мебели не изглеждаха по-добре, отколкото на екрана.

Угаси полилея, отиде до вратата и надзърна през шпионката.

Замря. Пред вратата на три А стоеше някакъв мъж.

Изчака, докато Сюзън отвори, плати някакви сметки и затвори.

Почака мъжът да влезе в асансьора.

Забърза надолу по стълбите, като сваляше ръкавиците. Осем часът и единайсет минути.

Натисна бутона на асансьора за сутерена и влезе в перачницата. Дениз и Алън се извърнаха от една машина. Кимна им и отиде при автоматите.

Виж ти, Дениз и Алън! Май започваше да изостава от събитията. Докато пускаше монети в отворите, те леко се отдръпнаха един от друг. Купи си картофени пръчици и храна за котки. Затича се към отварящия се втори асансьор.