Айра Левин - Кулата на ужасите

Женски глас от „Блумингдейл“ съобщи, че за съжаление масичката за кафе ще закъснее още две седмици.

Пусна радиото и отиде до прозореца. Загледа се в сивото небе над кафеникавия парк. Фелис скочи на перваза и я побутна по коляното. Почеса я по главата. Говорителят съобщи за стрелба в метрото. Запъти се към дрешника, като разкопчаваше ризата си. Отвори вратите.

Избра синята вълнена рокля — подхождаше както за Ан Тейлър, така и за полицията. Положи я на леглото, като отмести Фелис. Извади от чекмеджето чорапогащник, пликчета и сутиен.

А душ?

Щеше ли да забележи, ако не се изкъпеше? Нямаше ли да му се стори странно? Нямаше ли да се зачуди защо пропуска проклетата баня?

Ако я наблюдаваше…

Съблече се. Говорителят съобщаваше за снежна вълна, задаваща се от Пенсилвания. Очакваше се обилен снеговалеж. Затвори радиото.

Влезе в банята. Сложи шапката на косата си. Фелис драскаше в панерчето.

Облегна се на вратата на кабинката, хвана крана „Ар Деко“ и го завъртя. Близнакът му от тринайсет А или Б положително беше блеснал на бухалката-убиец. Полицията вероятно ще съумее да открие следи по него, поне някакви микроскопични драскотини.

Опита водата. Направи я по-гореща.

Пристъпи в кабинката от черно стъкло и затвори вратата.

А сега — бързо. Докато се сапунисваше, се чудеше как можа този Пит, когото бе обичала и все още обичаше, мразеше и жалеше, да се превърне в човека, нанесъл зверския удар и заел се да дави Шиър на пода…

Вероятно бе организирал всичко и разчиствал следите часове наред — всичко беше записано. Важно събитие — в нощта преди прекрасната утрин, когато беше обикаляла езерото и срещнала Сам. Как ли щеше да го смае! Не намаля ли светлината зад замъглената врата?

Забърса я с ръка и надникна. Банята бе празна.

Въобразяваше си.

Изплакна сапуна. Спокойно. Отиваше на среща с Норман и Ан Тейлър. И с Джун, разбира се.

Отвори вратата и откачи хавлията от закачалката.

Избърса се, свали шапката, окачи я на крана и излезе. На пода до изтривалката нямаше нищо.

Доизсуши се пред умивалника и погледна в огледалото, а не към лампата зад себе си.

Отиде в спалнята, седна на леглото и обу чорапогащника. Изправи се и го опъна нагоре по краката и ханша си. Сложи сутиена, закопча го и отиде до прозореца.

Гледаше сивото небе. Положително бе на сняг. Повърхността на езерото се бръчкаше от вятъра. Няколко бегачи тичаха по пистата зад него.

Премести се в края на прозореца и дръпна шнура. Бяло-зелените кретонени пердета се съединиха в средата, като докоснаха ръба на перваза, на който нямаше нищо освен телескопа.

Върна се в банята и си сложи лек грим. Трябваше да му каже, че отива да помага на Рокси да мести мебелите.

Мислеше за хаоса, който й предстоеше — съдебен процес, пираните от информационните средства, изпаднали в еуфория от тлъстата плячка, ръфащи не само Пит, но и нея — жена на средна възраст, хлътнала по хлапак. С колко лицемерно съчувствие от страна на мъже и жени щеше да се сблъска, колко шушукания зад гърба си щеше да изтърпи. Копнееше да поговори с Рокси. („Възникна малък проблем, Рокс, Пит е убиец.“) Далечният вой на полицейски сирени се засили някъде откъм Медисън.

Открои се на фона на клаксоните и се задържа точно под прозорците. Сирената спря, чу се ръмженето на двигателите.

Запъти се към хола, като си разресваше косата. Застана до прозореца, опряла ръка в средата на бронзовата рамка. Прилепи чело към стъклото. Далеч долу святкаха червени лампи, пред „Уелс“ стояха пожарни, дребни фигурки се суетяха около входа.

Огледа червената фасада на хотела и покрива му — нямаше нито дим, нито пламъци.

Слава Богу, тревогата беше фалшива. А и шумът щеше да отвлече вниманието му.

Отиде до края на прозореца и дръпна шнура. Белите копринени завеси се съединиха, като докоснаха ръба на перваза.

Отби се в кухнята, затегна крана на чешмата и пак влезе в банята.

Както дооправяше косата си, се сети, че за случая сигурно щяха да се напишат много книги, жалко, че „Дайадъм“ нямаше истински автор на криминални романи. Макар че… ще не ще, като главно действащо лице, щеше да се окаже във фантастична позиция за преговори. Ако някое от големите имена склонеше да дойде при тях…

Положително и тази ситуация имаше добрите си страни…

Влезе в спалнята и взе пликчетата. Телефонът иззвъня. Вдигна слушалката от апарата на нощното шкафче.

— Ало? — Готова беше да прекъсне Сара.

— Здрасти.