Айра Левин - Кулата на ужасите

— Трябваше да отида да поседна някъде, докато се оправя. Глупаво беше да се връщам.

— Не. Постъпил си правилно.

Усмихнаха се един на друг и се целунаха.

Влязоха в тринайсет Б. Той затвори вратата.

— Изяде ли си киселото мляко? — запита Пит, докато си събличаше палтото. Примижа от болка.

— Ох, миличък — рече Кей и пое палтото зад него. — Не, току-що слязох. Веднага след теб се обади Норман. След малко трябва да ида в издателството.

— Тъй ли? — Обърна се и взе палтото от ръцете й.

— Тъкмо се канех да ти пиша бележка. Поканил е Ан Тейлър да дойде в четири часа и иска да присъствам. Не е доволна от досегашните си издатели.

— Ще бъде чудесно, ако успеете да я включите в списъците си. — Търкаше пуловера върху рамото си.

— Нали? Той смята, че имаме добри шансове. Познават я с Джун от години. — Отиде в кухнята.

— Дай и ма мен едно.

Погледна в хладилника.

— Лимоново или къпиново?

— Къпиново. Доктор Палм има нов пациент.

— Знам. — Извади две млека, затвори с лакът хладилника и взе лъжички и салфетки.

Когато влезе в хола, той седеше на креслото, прилепил телефонната слушалка в бузата си. Усмихна се, когато сложи пред него салфетката, кофичката с мляко и лъжичката.

— Обажда се Пит Хендърсън. В два часа имах среща. Да.

Тя седна и остави своите салфетка и лъжичка, загледана в големите монитори.

— Току-що претърпях злополука. — Говореше, притиснал с рамо слушалката. — На път към вас. Малко не съм добре. Не може ли да отложим срещата за понеделник по същото време?

Отвориха кофичките и погледаха големите монитори. Доктор Палм говореше:

— Щом всичко е толкова неопределено, защо сте тук?

— Идеята е на Линда — отговори мъжът от кушетката.

— Още по-добре. Съжалявам за днес. Довиждане. — Затвори телефона. Отбеляза нещо на най-горното листче. — Продават рисунки върху кадифе.

Тя подсвирна.

Изядоха киселото мляко. Гледаха доктор Палм, Лорън, Джей, Хофманови.

— Трябва да тръгвам. — Събра кофичките с лъжичките и салфетките. — Сигурен ли си, че си добре?

— Да. — Свали ръка от врата си, без да отмества поглед от мониторите.

— Очите ти в ред ли са?

Кимна.

— Ще се върна до шест часа, ако не отидем да пийнем нещо. — Наведе се и го целуна по врата. Вдигна лице към нея. Целунаха се по устните.

Отиде в кухнята, хвърли кофичките и салфетките в боклука, изми лъжичките и ги остави да съхнат. Мина през антрето и отвори вратата.

— А, ключът!

— Задръж го, скъпа. — Завъртя креслото. — Резервен е.

Погледна тъмния му силует пред синьо-белите екрани и зелената лампа, без да вади ръка от джоба си.

— Merci. Справедливо е, след като ти имаш ключ от моя апартамент.

— Точно това имах предвид. — Изпрати й целувка. — Надявам се, че срещата ще е успешна.

— Благодаря. — Върна му целувката. — Вземи една дълга, гореща вана. Иначе утре ще си схванат.

— Права си. След малко, само да видя как ще реагира Джей.

Усмихнаха се съучастнически. Тя отвори вратата и излезе.

Затвори отвън.

Отиде до асансьорите и докосна бутона. Пое дъх.

Дали не лъжеше отново? Беше ли се върнал, защото се страхуваше да я остави да гледа сама? Но в такъв случай нямаше да й повери ключа, нито пък да й го даде сега. За лъжеца над лъжците не беше трудно да измисля обяснения…

Наистина изглеждаше раздрусан. И връщането вкъщи „при мама“ беше психологически издържано. Слава Богу, че не беше се изкушила да гледа по-дълго време и бе успяла да затвори скривалището. Касетите, истинските касети, бяха на сигурно място в чекмеджето, едва ли щеше да ги гледа сега.

Вероятно наистина е отивал към художествена галерия. Петдесет и седма улица беше пълна с тях. Без съмнение щеше да й купува Хопър или Магрит. Въздъхна и поклати глава.

Усмихна се на камерата в асансьора.

Трябваше да остане спокойна и да действа, сякаш отиваше на среща с Норман и Ан Тейлър, а може би и с други хора. Нищо не биваше да го разтревожи, ако я наблюдаваше. Изключено бе да се обади в полицията, щеше да се качи при нея, преди да вдигне слушалката. Пряк сблъсък беше последното нещо, което й се искаше.

Фелис се отърка в глезена й, докато залостваше вратата.

— Здравей, миличка. — Вдигна я, целуна я по нослето и я сложи на рамото си, потупа я по гърба и влезе в спалнята. Червената лампичка на телефонния секретар светеше. Ако я наблюдаваше, можеше да я види на монитора.

Пусна Фелис на леглото и отиде към бюрото. Индикаторът показваше едно съобщение. Натисна бутона, като се молеше да не е Сара с някаква издайническа вест.