Айра Левин - Кулата на ужасите

„Такаи“ или „Сакаи“. Нещо подобно.

— „Такаи“, „Сакаи“… Да, „Такаи Къмпани“ в Осака. Щял е да ги посети във вторник, трийсет и първи октомври, в осем часа сутринта. Хм, в осем сутринта… Нищо чудно, че са постигнали толкова. Има и някаква бележка: „Вис. разд. кам.“, вероятно високо разделителни камери. „За дом. набл.“

— За домашно наблюдение.

— Да, подхожда. Защо те интересува точно тази фирма? — Не му отговори. — Кей?

— Прекалено сложно е за обясняване. Благодаря, Мартин.

— И нали чу какво ти казах? Нещастен случай, всичко друго е изключено.

— Чух.

— Поздрави Норман и Джун.

— Непременно. Още веднъж благодаря, Мартин. Довиждане.

Затвори телефона.

Без съмнение го остави потънал в съмнения относно психическото й здраве.

Самата тя се съмняваше.

Мисълта, че някой може да е свалил, вероятно с отвертка, хромирания кран „Ар Деко“ от кой да е душ на Медисън Авеню тринайсет нула нула, привързал го е или го е залепил към някаква тояга или бухалка за бейзбол…

Пит? Пити? Нейната любов? Нейното щастие?

Не, невъзможно беше…

Разбира се, беше лъжец и нищо чудно при майка актриса и баща фирмен бос. Но лъжата и убийството нямаха нищо общо. Убийството беше…

Убийството беше нещо съвсем друго…

Наблюдаваха семейства Уогнъл, Бейкър и Острау, човека от „Йошивара“ с гостите му.

Гледаше го как наблюдава.

Той усети и се извърна към нея.

— Знаеш ли какво бих искала да видя? — Усмихна се.

— Какво?

— Нас двамата.

— Вече се опасявах, че няма да се сетиш — ухили се той. Наклони се към нея и я целуна. — Стой тук.

Завъртя креслото, стана и отиде в антрето.

Завъртя се и тя и се измести встрани, докато креслото й опря в неговото. Гледаше как мина през антрето и влезе в задната стая. Лампата светна, докато заобикаляше кашоните и другите боклуци. Сви вляво и изчезна.

Завъртя креслото и протегна ръка, докосна средния бутон тринайсет А и бутон две.

Видя го да се движи в мрака, в долния десен ъгъл на втори монитор. Запали лампата в разхвърляната си спалня и затвори вратата. Обърна се към стената и клекна между вратата и първата секция на дрешника. Направи движение, сякаш повдигаше нещо.

Главата и раменете му скриваха какво точно върши.

Изправи се и се обърна, с тъмна касета в ръка.

Докосна друг бутон и бутон две, ръката й трепереше. Хвана я и я задържа с другата. Загледа как семейство Грюън играят бридж с двама мъже.

Прегледа всички екрани. Видя Дениз да спори с Ким в хола на пет Б и ги включи на първи монитор.

— … работа, нямам намерение да я проваля за някакви си петстотин долара — говореше Дениз. Захвърли салфетката си на масата, стана и отиде към прозореца. — Да не мислиш, че съм се видиотила?

— Започва нещо интересно — отбеляза Кей, когато той влезе. Вдигна ръка.

— Дениз, не можеш ли поне веднъж да помислиш малко — запита Ким и си наля кафе. — Пит седна, завъртя се и измъкна касетата от черния калъф. — Можеш набързо да спечелиш четири-пет хилядарки. Даже повече. Без никакви данъци. Мога ли да запаля една от твоите цигари?

Погледаха Дениз и Ким.

Сетне семейства Бейкър и Коул.

Наблюдаваше го как натиска някакъв бутон на дясната видеоуредба, слага касетата, натиска друг бутон и щрака превключвателя към централния пулт.

Започнаха да се гледат на втори монитор.

— Олеле, колко съм дебела!

— Нищо подобно, прекрасна си…

— О, мили, колко ми беше хубаво — шепнеше тя, легнала напряко на кревата, ръката му галеше дясната й гърда, главата му почиваше на лявата.

Взе ръката й, тя стана и се намести на коленете му.

Наблюдаваха Кей и Пит.

На другата сутрин реши да си остане вкъщи, макар че бе петък и не го бе планирала за домашен ден, но просто не можа да стане навреме.

— Следобед ще излизам — заяви той, облакътен на барчето. Следеше кифлите в микровълновата фурна. Фелис се бе изкатерила на гърба му и душеше шкафовете.

— Толкова по-добре. — Наля кафе. — Имам страшно много работа. Къде ще ходиш?

— Амиии… в центъра. — Усмихна се. — Коледни занимания. Не е свързано с някого, когото познаваш.

Помогна й да разтребят. На вратата се целунаха.

— Обади ми се, преди да излезеш.

— Обичам те.

— Аз те обичам, Пит! — Загледа го в очите.

Целунаха се.

Обади се на Сара и я помоли да отложи срещите й, да я извини и да ги определи за друг ден.

— Да не си болна?

— Не. Просто съм по-изостанала с четенето, отколкото си представях.