Айра Левин - Кулата на ужасите

— Мога да мина и без сцени от „Психо“. — Беше истински уплашена.

— Извинявай! — Притисна я плътно и я целуна по бузата. — Хвърлих няколко погледа насам. Като видях, че влизаш в банята, си помислих: „Защо да не се кача да се изкъпя при нея?“ Не можах да устоя.

— Усетих, че ме наблюдаваш…

— Разбрах, че усети. — Усмихна се. — Беше доста възбуждащо… — Тя извърна глава. Хвана я за брадичката, обърна лицето й към себе си и я погледна в очите. — Не те излъгах, мила. Честна дума. Излизахме два пъти, и толкоз. Ако имахме сериозна връзка, щях да ти кажа. Не мога да ти се сърдя, че не ми вярваш, достатъчно те лъгах. Но това е истина, кълна ти се.

Целуна я и я прегърна. Продължиха да се целуват под душа.

Не знаеше, че има ключ от апартамента й, въпреки че трябваше да се сети. Дори когато някой си сменяше бравата, в канцеларията на Дмитри имаше резервни ключове, до които той лесно можеше да си осигури достъп.

На следващата сутрин първата й работа беше да се обади в рекламния отдел. На телефона беше Тамико.

— Привет, скъпа. Можеш ли да ми направиш една услуга? Интересуват ме изрезки от вестниците по повод смъртните случаи в сградата, където живея. Искам цялата информация по въпроса. Последният случай беше към края на октомври. Хюбърт Шиър.

— Една от базите данни, за които сме абонирани, би трябвало да включва и тях. Проверявала ли си?

— Дори не съм се сетила.

— Адресът беше Медисън, тринайсет нула нула, нали?

— Да.

— Ще проверя. Ако няма нищо, ще се обадя в „Таймс“. Нямаш проблеми.

— Много ти благодаря.

— Какво чувам за някакъв чаровен принц?

— Нищо, просто приятелче.

Когато срещата й в десет и половина свърши, Сара внесе голям илик от рекламния отдел. Вътре имаше компютърна разпечатка, дебела около един сантиметър.

Прегледа историята на общинската битка срещу плановете на Бари Бек да построи остъклена сграда на двайсет и един етажа на Медисън Авеню номер тринайсет нула нула, на борбите на „Сивитас“ с вдигналите се на крак жители на Карнеги Хил, за протестните митинги пред Брик Чърч. Тригодишната, загубена в съда война заемаше половината от разпечатката.

Прочете за смъртния случай, вероятно свързан с наркотици. Уилям Г. Уебър, консултант по ценни книжа, двайсет и седем годишен, живеещ на Медисън Авеню номер тринайсет нула нула.

Да, според следващата информация смъртта на Уилям Г. Уебър се дължеше на масивна свръхдоза кокаин. Бил пласьор и консуматор, очевидно объркал пречистена и непречистена стока. За щастие двете му гостенки взели значително по-ниски дози.

Побърза да не закъснее за съвещанието по маркетинг в единайсет часа. Мина идеално и как иначе при четири книги в списъка на бестселърите за неделя — два романа и две документални. Джун я покани на вечеря в събота, шести януари, „заедно с Питър или, разбира се, с когото пожелаеш“. Благодари и отговори, че най-вероятно ще е с Пит.

Заведе на обяд в „Перигорд Ийст“ един британски агент по авторско право.

Нареди на Сара да не я свързва с никого.

Задълбочи се в самоубийствения скок на Наоми Сингър от апартамента й на петнайсетия етаж на Медисън Авеню номер тринайсет нула нула. В статията се споменаваше и за сърдечната криза с фатален изход, сполетяла една година по-рано друг наемател — Брендън Конахей, петдесет и четири годишен, както и за смъртта на Уилям Г. Уебър, двайсет и седем годишен, от свръхдоза кокаин, настъпила преди нея.

Наоми Сингър беше на трийсет и една години, асистент-режисьор в телевизионната Западна мрежа. В четвъртък сутринта се бе обадила, че е болна, и малко преди обяд се беше хвърлила от прозореца на хола си. Родена в Бостън, възпитаница на Уелсли. Пребиваваща в Ню Йорк от три месеца. Оставила прощално писмо — една изписана на ръка страница, „изразяващо умора от света и личните и проблеми и искащо прошка от семейството и приятелите“. Нямала психиатрични заболявания, не била приемала наркотици.

Приятелите и колегите на Наоми Сингър, трийсет и една годишна, хвърлила се от прозорец на Медисън Авеню номер тринайсет нула нула, били шокирани. Цитираше се някоя си Барбара Ан Авакян: „Въпреки че Наоми бе дълбоко загрижена за проблемите на околната среда и правата на човека, тя имаше позитивен характер. За времето, през което живя на Медисън, бързо се сприятели с огромен кръг хора и работеше с ентусиазъм върху новия си проект — документален филм за бездомните. Трудно е да си представи човек как би могла да извърши толкова ужасно нещо.“