Айра Левин - Кулата на ужасите

— Не можеш да се упрекваш за такова нещо. — Въздъхна.

— Знам, но въпреки това се чувствам зле. Предполагам, че затова не искам да си спомням. Ако Сам толкова държи да дрънка кой какво на кого е направил, и аз мога да поразкажа туй-онуй за някои от уроците му по актьорско майсторство, които…

— Пит, недей. Това наистина не ме интересува. — Пресегна се и измъкна купичката с вода изпод носа на Фелис, занесе я до умивалника и я изля.

— Яд ме е, че се опитва да прави интриги между нас.

Вдигна лостчето на крана с опакото на ръката си.

— Няма такова нещо. — Изплакна купичката под струята.

— А на мен ми се струва, че действа съвсем по принципа, за който ти ме предупреди — ревнив и враждебен към по-младите мъже старец.

— Покани ни на гости. — Напълни купичката. — Видял ни е да се целуваме на ъгъла. Стюарт е одобрил книгата му.

— Каза ли му кой съм?

— Не, разбира се. — Остави купичката на пода. — Но вероятно бързо ще разбере. Щом в книгата се появи името на майка ти, Стюарт, Норман или някой друг ще изтърси, че излизам със сина й. Защо сам не му кажеш? Едва ли ще се сети да направи връзка с фондацията. — Помилва главата на Фелис, която лочеше вода. — А и да се сети, не е лошо да разбере и това.

— Ела долу да си поговорим. Вайда се върна. Оперирала се е. Лиз се стяга за рап-групата си.

— По дяволите! — Изправи се и спря чешмата. — Тази вечер не мога да гледам. Имам да наваксвам страшно много страници.

— Значи още си сърдита.

— Не, не. — Събу се права, като свали обувките една по една с помощта на палците на краката си. — Наистина съм толкова изостанала, че ми се плаче. Днес на едно съвещание трябваше направо да давам обяснения, което никак не беше приятно. Качи се по-късно. Съгласен ли си?

— Естествено. Обичам те.

— И аз. Имаш ли какво да ядеш?

— Много неща. Ще се видим довечера.

Изпратиха си телефонна целувка и затвориха.

Гледаше с невиждащ поглед думите върху листа и се чудеше дали отново не беше излъгал. Беше доказал, че е първокласен лъжец — убедителен, с бърза мисъл…

Ами ако все пак си бяха допаднали, ако беше ходил с Наоми Сингър? Беше ли я водил в тринайсет Б? Може би и тя се бе пристрастила към гледането? Да, това беше точната дума за начина, по който Бог виждаше живота или поне късче от него… Пристрастила…

Дали не я наблюдаваше в момента как се взира от един час в една и съща страница? Дали не проверяваше чете ли, или тъне в догадки? Беше ли щракнал превключвателите, натиснал бутоните и включил първи или втори монитор с нейния образ?

Обърна страницата…

Май започваше да развива параноя.

Като се изключи фактът, че благодарение на видеомагиите на „Такаи“, „Сакаи“ или „Бандаи“ той наистина можеше да я шпионира, буквално да наднича зад рамото й. Нищо чудно, че Хюбърт Шиър се бе запътил към Япония да прави проучвания…

Насили се да се съсредоточи върху текста. Бе трагично изостанала…

Поредният масов убиец. Тези писатели нямаха милост.

Прочете десетина страници от ръкописа. Взе бланка на „Дайадъм“ и надраска със син молив: „Неподходящ за нас“. Бутна я настрани.

Изпита желание да погледне полилея. Вместо това се почеса по врата и взе нов ръкопис.

Семеен конфликт. Не толкова пикантен като на Хофманови или Маколифови, но достоверен, майсторски написан и доста увлекателен. Телефонът звънна.

Погледа го и вдигна слушалката след второто позвъняване.

— Ало?

— Да не искаш да кажеш, че си ти, а не телефонният секретар? Невероятно!

— Здравей, Рокси. Съжалявам, но съм затънала до гуша в работа.

— Представям си. Как е младият синеочко?

— Бомба е. — Дали слушаше?

— Познай кой ще има изложба в галерията на Грийн Стрийт през април.

— Божичко, Рокси! Това е чудесно! Поздравявам те! Казвай, как стана?

Рокси й разправи всичко, сетне я осведоми за злополуката с майката на Флетчър, за коледните им планове, за филма, който бяха гледали.

— Добре ли си?

— Да, Просто съм изостанала с няколко светлинни години в четенето.

— Защо не каза веднага? Чао, чао. В неделя ще ходим на кънки, искаш ли да дойдеш?

— Ще говоря с Пит и ще ти се обадя. Чао. Поздрави Фелтчър.

Затвори телефона.

Прочете няколко страници.

Почеса се по врата.

Влезе в банята да си пусне душ.

Зад замъгленото стъкло на кабинката усети някакво движение. Вратата се отвори и той влезе гол, ухилен до уши.

— Малка изненада! — Прегърна я под водната струя, примижа от горещата вода и подскочи. — Ооох!