Айра Левин - Кулата на ужасите

Пит я прегърна през талията и се усмихна.

— Не сме ли галантни тази вечер — засмя се Джун и потъна с Норман в навалицата.

— Какво си говорехте за бански костюми и летни дрехи? — Пит я притисна към себе си, пое ръката й и я завъртя в такт с музиката. Погледна го — беше красив с черната папионка и засмените сини очи. — Поне така ми се стори.

— Не знам. Не го слушах.

Продължи да я притиска, опря бузата си в нейната и продължиха да се въртят.

— Е, кой на кого дължи масаж?

Танцуваха сред тълпата под стъкления купол, осветен във виолетово, преливащо в кървавочервено.

Представяше си всичко в ускорен ритъм. Ужасяваше я фактът, че всичко се беше случило точно когато вероятността да види цялата сцена е била най-голяма — преди Коледа, в пълна с гости къща.

Не можеше да спре да мисли за това, докато гледаше как Лайза стяга куфара си на първи монитор, а Маги, бедничката Маги, разопакова своя на втори. Той беше отишъл оттатък, в тринайсет А, да чака да плати поръчаната от близкия китайски ресторант храна, човекът с която в момента се качваше с асансьор номер едно заедно с Фил и семейство Маколиф.

Банските костюми и летните дрехи, ако съществуваха извън слуховете и клюките, предполагаха Калифорния.

Което от своя страна значеше Сам.

Което пък на свой ред навяваше мисълта, че падането по стълбите не е минало без помощта на Джон Хендърсън.

Насили се да не забравя, че е редактирала десетки готически романи и трилъри. В действителния живот фаталните падания по стълби, пък били те извити и мраморни, най-често бяха чиста случайност.

Имали са и къща в Палм Бийч. Може би Теа е отивала там, а Джон беше излъгал, че заминава при родителите си, защото предлогът беше благовиден за заминаване навръх Коледа.

Но Теа сигурно бе имала бански костюми и летни дрехи в Палм Бийч…

Вратата се отвори и тя завъртя креслото. Гледаше как Пит влиза в антрето с кафяв книжен плик, пълен с продукти. Усмихна се с усмивката на Джон Хендърсън. Син на баща си.

— Какво искаш най-напред? — Затвори вратата.

— Каквото и да е, скъпи.

Той се ухили в бледата синьо-бяла светлина и се загледа през рамото й.

— Интересно. „История с два куфара“. Не ти ли казах, че ще се върне?

Върна обратно креслото. Видя как Лайза се мъчи да затвори куфара, а Маги прибира своя в дрешника.

Стана и отиде в кухнята. Пит изпразваше плика на масата за готвене.

— Аз ще приготвя всичко, мила.

— Искам да се поразтъпча. — Взе чинии от стойката и ги остави до него на масата. — Ммм. Вкусно мирише.

— Защо ли не надписват тези кутии? — Повдигна металния ръб на едната.

Извади от чекмеджето вилици и супени лъжици и ги сложи до ръката му.

— Куфарите току-що ме подсетиха, че Норман ми разказа за падането на майка ти.

Обърна се и я загледа.

— Бил ли е там?

— Не, чул е от познати. Сам ми беше казал от какво е умряла, но не знаех, че е станало вкъщи. — Докосна ръката му. — Ти беше ли там?

Той кимна.

— Тъкмо се беше сбогувала с мен. Около две минути преди това. — Тя примижа и стисна лакътя му. — Но не видях нищо. Бях в стаята си. — Усмихна се. — Гледах „Ангелите на Чарли“. — Усмивката угасна. — Внезапно долу стана страшно тихо. Имаше много хора, може би трийсет-четирийсет души, а стана тъй тихо… — Пое дъх, погледна кутията и вдигна с палци капака й. — Май това са скаридите с къри.

Стоеше близо до него, с ръка на лакътя му, и го гледаше в ръцете.

— И къде заминаваше?

— При баба и дядо. В Нова Скотия. Ходила ли си някога?

— Не.

— И аз. Описваше го като мрачно място. Баба и дядо ни посещаваха от време на време, но ние — не.

Целуна го по ухото, пусна го и взе няколко салфетки от кутията, докато той сипваше с лъжица скариди и ориз в двете чинии.

— Какво предпочиташ да пиеш?

Той смръщи вежди и стисна устни.

— Бира.

— Добра идея. — Сложи вилиците и салфетките на подноса, отиде до хладилника и го отвори. — От какво умря баща ти?

— От рак на костния мозък. Кога ти каза Норман? Онази вечер ли?

Извади две кутии с бира и затвори с рамо хладилника.

— Не. Вчера, в издателството. Знаеш ли, направил си му силно впечатление.

— Ами, парите ми са го омаяли.

— И те.

Взе чашите и подреди всичко на подноса. Той внесе двете пълни чинии.

Беше събота вечер. Гледаха до два часа през нощта.

— Каква нощ. — Тя се обърна с лице към него както беше седнала на коленете му и го прегърна. Той завъртя креслото, докато се целуваха. Направиха два пълни оборота.