Айра Левин - Кулата на ужасите

— Не се притеснявай. Двойки, в които жената е по-възрастна, се срещат под път и над път. Виж Бабет и Алън.

— Глупости, разликата им е само пет години.

— Успокой се. Всичко ще мине добре. Обзалагам се на един масаж.

— Дадено. — Обърна се към прозореца.

Колата едва пъплеше. Елхата пред Центъра „Рокфелер“ задръстваше движението. Въпреки това гледката бе главозамайваща — когато минаха на няколко сантиметра от коледното дърво, плетеницата от светлини до другия край на площада и очертанията на вдигналите позлатени тромпети ангели създаваха неповторима атмосфера.

Във фоайето пред залата го хвана под ръка.

— Хайде. — Поведе го към двойка с посребрени коси в края на една от опашките пред гардероба. — Здравейте! Това е Пит Хендърсън! Пит, запознай се с Джун дел Векио и Норман дел Векио.

— Здравейте. — Джун се ръкува с Пит и му се усмихна.

— Здравейте. — Норман направи същото.

— Радвам се да се запозная с вас. Кей ми е казвала, че сте активисти на „Сивитас“. Също като баща ми. Може би го помните? Джон Хендърсън.

— От „Ю Ес Стийл“ ли?

— Да.

— Познавахме го, разбира се. — Норман се засмя.

— Страшен чаровник беше — отбеляза Джун. — Очите и усмивката ви са също като неговите.

— И голям бизнесмен. Успяваше да намери пари от строителите, срещу които се обявявахме.

— Кей, ако Питър е от същото тесто, трябва да внимаваш — каза Джун.

— Благодаря за предупреждението — усмихна се тя.

— В каква област работите, Питър? — запита Норман.

— По принцип се занимавам с програмиране, но в момента нямам ангажимент.

— Защо не дойдете да хвърлите един поглед на счетоводната ни система? Бог ми е свидетел, че има нужда от модернизиране. Джим, ела да те запозная с Питър Хендърсън, син на мой стар приятел…

Преди вечерята пиха коктейли в зала „Астор“. Всички бяха много мили.

Стюарт се беше заел с материала на Сам и й благодари.

— Точно по мой вкус. Поканил съм го другата седмица. Ако се споразумеем, ще му предложа малък аванс.

— Чудесно, много се радвам.

— Прекрасно — намеси се Пит.

— И вие ли го познавате? — поинтересува се Стюарт.

— Поздравявали сме се в асансьора. И тримата живеем в една сграда.

Уенди се усмихна и рече:

— Да не би случайно вие да сте тайнственият собственик?

— Не — усмихна се Кей. — Още не сме го разкрили. Най-вероятните кандидати са едно семейство адвокати.

Стъкленият купол със стоманени ребра, който се извисяваше над залата, беше обточен с електрически крушки и приличаше на космически кораб от роман на Хърбърт Уелс. През него проникваше светлина, която преливаше от розово до виолетово. Масите бяха пурпурни и виолетови, отрупани със сервизи в бяло и златно, розови и виолетови цветя и високи розови свещи. Струнен квартет свиреше Зондхайм и Портър.

Разговорите на масата на „Дайадъм“ се въртяха около уличното движение и разпадащите се градски инфраструктури, японските стратегии за инвестиране, здравословните храни и завещанията приживе.

След като специално приготвената кокошка беше сервирана и изядена, Норман се изправи и рече:

— Кей?

Тя се усмихна на Пит и последва Норман към дансинга. Поздравиха няколко души и започнаха да танцуват с цяла педя разстояние помежду си.

— Той е рядко проницателен — каза Норман. — И добре информиран.

— Нали?

— Надявам се, че в емоционално отношение е по-стабилен от баща си. Беше се женил около четири пъти. Все за актриси. Чудя се дали…

Танцуваха насред тълпа от други двойки.

— Дали какво?

— Една от тях умря вследствие на падане по стълбата на къщата им. Чудя се дали не е била майка му.

— Да, тя е била. Теа Маршъл.

— Слуховете твърдяха, че е паднала по извито мраморно стълбище.

— Какви слухове? — Усмихна се на Пит, който й намигна над сребристите къдри на Джун през няколко двойки от тях.

— Привет — поздрави някого Норман. — По онова време се разнесоха доста клюки, май беше преди дванайсет-тринайсет години. Станало е в присъствието на гостите им. Носила е куфарите си и затова се е подхлъзнала. Бързала е да хване самолета, в последния момент решила да посети родителите си за Коледа. Това ни го разказа впоследствие Хендърсън. Била родена в Канада. Странното е, че когато при падането единият куфар се отворил, някой забелязал, че е пълен с бански костюми и летни дрехи.

— Искате ли да направим замяна? — чу се гласът на Пит. Джун се усмихваше, облегната на ръката му.

— Да, разбира се. — Норман я пусна и пое Джун. — Замяната е напълно равностойна.