Айра Левин - Кулата на ужасите

— Какви красиви мебели. Якобински.

— Семейно наследство. Майка й я съди за тях. Твърди, че Руби ги е взела без разрешение.

— Надявам се, че не е била мъж.

— Не. — Усмихна се и прегледа мониторите. — Беше много смешно, когато ми каза, че ти прилича на травестит, веднага след като ме пита какво представлява Вайда, за която това може да се каже.

— Какво?

— Всъщност тя е мъж в предоперационна подготовка за смяна на пола. Получи нужната доза хормони, но когато трябваше да се оперира, започна да се колебае. Скандалите с любовника му продължиха цяла година. И изведнъж, какво мислиш стана… А, чудесно, Джей и Лайза са тук. — Докосна няколко бутона. — Фишърови, от четири А. Тя върти любов с шефа си, но миналата седмица сестра й изпя всичко пред съпруга. Сега отрича. — В супермодерно обзаведения хол на десния монитор привлекателна тъмнокоса жена стоеше по пижама до прозореца и гледаше навън. Мъж, също по пижама, клечеше пред телевизора и го настройваше.

— Какво хубаво време — отбеляза Лайза Фишър.

— Защо не идеш да се поразходиш — обади се Джей Фишър. — Покани и Бен, нямам нищо против.

— О, Господи, пак ли започваш?…

На левия монитор мъжът с козята брадичка от дванайсетия етаж седеше зад бюро в полупразен хол и вдигна слушалката.

— Дейвид Хьоненкамп — поясни Пит, докато Фишърови се разправяха. — Бивш свещеник, сега се занимава с рекламна дейност. Има собствена агенция. Малка е, но печели добре. Раздели се с жената, заради която заряза църквата.

Послушаха как Дейвид Хьоненкамп обяснява на някакъв клиент защо е блокирал сметката му.

Фишърови се караха.

— Фантастична яснота, нали — похвали се той и й протегна купата с желираните бонбони. Тя кимна и си взе два. — „Такаи“, японска система, най-добрата в света. — Остави купата пред синия циферблат, показващ един и седем минути, и си взе няколко бонбона.

Гледаха семейство Суърингън на първи монитор, а Фишърови — на втори. Той усилваше и намаляваше звука.

— Уверявам те, не е въпрос на пари говореше Стефан от първи монитор, влизайки в кухнята, — става дума за време. Не разбираш ли колко трудно ще намеря частите?

— Ей, колко е часът? — Тя отмести купата — три и две минути. — Боже!

— Браво на нас. — Той спря звука. Обърна креслото към нея. Гледаха се мълчаливо. — И това е нищо, Кей. Хората ги няма. Доктор Палм е навън, никакъв секс…

— Не съм очаквала да бъде скучно.

— Трябва да погледаш след няколко часа, когато всички ще са вкъщи.

Тя завъртя стола, наведе се към него и взе ръцете му в своите.

— Пити, не бива! Няма значение колко е интересно и… завладяващо. Много добре знаеш какво ще последва, ако някой разбере. Ще си съсипеш живота. Нашият живот… — Гледаха се в очите. — Трябва да спреш. Не само заради нас двамата. Най-вече заради самия себе си.

Той въздъхна и кимна.

— Права си…

Пусна ръцете му.

Завъртя креслото, отвори едно чекмедже и извади указателя с жълти страници. Отвори го в скута си, върна обратно креслото. Въздъхна и я погледна.

Разлисти страниците на синьо-бялата светлина и намери ключарите.

— Брей, че са много!

— Как ще уредиш въпроса? Мислиш ли, че Тери ще пусне ключар в отсъствието на Джонсънови? А ако извикаш човек за тринайсет А, ще се съгласи ли да смени ключалката на тринайсет Б?

— Не бях се сетил за това…

— Мръсен лъжец…

— Кей, кълна ти се, не бях. — Вдигна дясната си ръка. — Толкова ми се искаше да те доведа да погледаш… Всъщност това няма значение. Можем да залостим вратата така, че да не се отваря отвън. Ще заковем на пода дървено трупче или нещо подобно, а ще сложим ключалка на задната врата. Ефектът ще е същият. — Усмихна й се. — Ще играем една игра — аз ще се мъча да те накарам да ми кажеш комбинацията. Ако успея, ще я смениш.

Поседя за момент, вгледана в него. Поклати глава.

— Не. Промених решението си. Не мога през цялото време да ти бъда майка-кърмачка, Пит. Ти си възрастен човек и трябва сам да отговаряш за постъпките си. Знаеш мнението ми по въпроса. Ако наистина искаш да продължим да се срещаме, сам ще решиш дали да заключиш, или не.

— По системата на честта?

— Да.

Той кимна, затвори указателя, завъртя се и го остави на пулта.

— Права си, разбира се. — Обърна се към нея и се усмихна. — Май ще успееш да ме направиш човек. — Взе ръцете й, наведе се и ги целуна. Вдигна глава и я погледна с очи, които в синьо-бялата светлина изглеждаха по-тъмни. — Обещавам. Ще се заема с някой от онези проекти. Дори вече съм започнал. Но тук стават неща, които много ме интересуват — двама от пациентите на доктор Палм, двете жени в единайсет Б и семейство Острау — точно над теб, тъй че не се заклевам, че ще спра изведнъж. Просто постепенно ще намалявам дозите. Честна дума.