Айра Левин - Кулата на ужасите

— Гледаш и доктор Палм, нали?

— Да. Разбираш ли какво имах предвид, когато ти говорих за непрестанни лъжи?

— Господи… има ли по-долно нещо от шпионирането на болни хора по време на терапия?

— Но те не знаят.

— И само с това ли се занимаваш през последните три години? — Отдръпна се от него и го загледа внимателно.

— Кей, това е най-зашеметяващото преживяване, което можеш да си представиш. Драматично, смешно, сърцераздирателно, секси, пълно с неизвестности, поучително…

— Живи сериали. — Докосна бузата му и поклати глава.

— Не, това е самият живот. Сериалите, които сам Бог гледа. Или поне част от тях. Без актриси, актьори, режисьори. Няма автори, няма редактори, няма реклами. И всяко нещо е истина, не нечия версия за нея, както е в книгите, които си прочела.

Освободи се от прегръдката му.

— Не ставаш ли нахален? Май искаш да ме съблазниш…

— Гледай само един час. — Протегна ръка, но тя я отблъсна и тръгна към антрето.

— Утре първата ти работа да е ключарят. — Отвори входната врата. — Работят и в неделя. — Излезе във вестибюла. — Боже мой!

Наклони се към огледалото и приглади косата си.

Той излезе, затвори вратата и провери дали е заключена.

— Наистина прекаляваш. Честният младеж оставя съдбата си в мои ръце и ми пробутва зяпаческите си машинарии. Само като си помисля за разговорите, които си чул, да не говорим за проклетата баня…

— Не се ли извиних? Какво още искаш да направя, да падна на колене? Ела да ти покажа нещо страхотно.

— Вече ми го показа. — Затегли якичката на пуловера си. — По дяволите, колко пари пръсна за всичко това?

— Като се включат рушветите и се изключи сградата — малко над шест милиона.

Погледна го в огледалото.

— Е, не е ли грехота?

— Сградата поскъпна с десет милиона, тъй че съм в печалба.

— Толкова по-зле. Но и толкова по-актуално звучи мисълта за ключаря. — Обърна се, отиде до асансьорите и натисна бутона между вратите. — Не искам да ме наблюдаваш довечера.

— Няма. — Вдигна ръка.

— Другите също.

— Хайде сега! Последната нощ! И то в събота.

Погледнаха се.

— Май ще е по-добре аз да те наблюдавам. Иди да угасиш лампите. Ще спиш при мен.

Той се ухили и тръгна към тринайсет А.

— И не се надувай от самодоволство. Страшно съм вкисната.

— Юридически идеята е издържана — каза той, легнал настрани, притиснат към гърба й, обвил с длани гърдите й, със заровена в косата й буза. — Особено ако камерата се помещава извън наетата площ, както е тук. Страшно съм информиран по защитата на правата на човека. Семейството в десет Б работи в Американския съюз за граждански права и свободи.

— Велики боже, и тях ли шпионираш?

— Нали затова ги одобрих за наематели. Сетих се, че ще ме държат в течение. А се оказаха и поразително темпераментни за адвокати.

— Лека нощ, Пит.

— Лека нощ, Кей. — Целуна я по врата и попритисна гърдите й.

Гушнаха се още по-плътно. Полежаха мълчаливо.

Фелис се намести върху одеялото в краката им.

— Между другото, това е третата жилищна сграда, оборудвана от полковника. Плюс един хотел.

Помълчаха.

— Тук, в Ню Йорк?

— Не пожела да ме осветли.

— Каква деликатност!

— Каза ми само, че системата в хотела е компютъризирана. Включва се само в стаите, в които някой се движи. Може да познава и дали са един или няколко души. Това тук е дребна работа.

— Много дребна и много мръсна.

Помълчаха.

— Искаш ли да погледаме половин час и тогава да извикаме ключаря? Няма да гледаме в баните. Няма да следим и Сам, ако това те притеснява.

— Лека нощ, Питър.

Помълчаха.

— Въпросът не е само в гледането. Най-интересно е да комбинираш различни неща или да включваш звука от един апартамент към образа от друг. Получават се какви ли не контрасти и хармонии. Понякога ми се струва, че свиря на орган. На голям орган от хора.

— Няма ли най-сетне да млъкнеш и да заспиш?

— Лека нощ. — Целуна я по бузата.

Помълчаха.

Силен удар разтърси тавана.

— Боже, какво ли става горе?

— Не е твоя работа — обади се той.

— Нахал…

Целуна я по врата.

— Само половин час — заяви тя.

Той отключи апартамент тринайсет Б, посегна и запали лампата в антрето.

— Надявам се да видим нещо интересно — задържа вратата пред нея, — макар че е доста вероятно да умрем от скука.

— Не беше ли някакъв несекващ трепет?

— Слънчевите неделни следобеди не са най-доброто време. А и не забравяй, че е уикенд след Деня на благодарността. Много хора са заминали при близките си.