Айра Левин - Кулата на ужасите

— Надявам се, Пит. Дълбоко се надявам.

Наклониха се един към друг и се целунаха.

— И вече няма да те наблюдавам. — Освободи едната си ръка и се обърна. Щракна няколко превключвателя. Екраните на двайсет Б — предпоследни на долния десен ред, потъмняха. Усмихна се. — Теб и Сам. Симетрично.

Погледна сивите екрани на долния ляв ред. Когато се извърна, забеляза раздвижване в осем Б.

— Това е медиумът. — Докосна няколко бутона.

Хванати за ръце гледаха големите монитори. Руби и още една жена въвеждаха в хола пълен мъж с тъмен костюм. Джей навлече палтото си и продължи да крещи на Лайза, която говореше но телефона, затулила с пръст ухото си.

— Усили малко звука — рече Кей. — Само за минутка.

Първата й работа в понеделник сутринта беше да се свърже с Правния отдел. Попадна на Уейн. Поинтересува се как са Санди и децата. Бяха добре.

— Трябва ми информация за законите, свързани с погазването на правото на неприкосновен личен живот. По-точно ако някой постави видеокамера в апартамент и го даде под наем тук, в Ню Йорк.

— Без знанието на наемателя?

— Да. Подслушва се и телефонът. Получих ръкопис, основан на такава ситуация, а според автора тя е юридически неясна. Прав ли е и ако е прав, доколко?

— Не мога да ти кажа веднага, не е по специалността ми. Но с удоволствие ще проверя и ще ти се обадя. Във всеки случай знам със сигурност, че подслушването на телефон без разрешение на прокурора е федерално престъпление.

— Така си и мислех.

— Вероятно и щатско. Ще ти позвъня, като разбера за видеокамерата. Няма да ми отнеме много време.

— Камерата е извън апартамента. Той твърди, че това е важно. Има стъклено влакно, монтирано в полилея.

— Целта търговски шпионаж ли е?

— Не. Просто наблюдение.

— Аха. И героинята се нанася там.

— Как позна?

Помоли Сара да я свърже с Флорънс Лиъри Уинтроп, а след това само с Уейн.

Половин час по-късно помоли Флорънс да изчака на телефона.

— Уейн?

— Да. Авторът ти е прав. Понастоящем няма нито федерален, нито щатски закон против визуалното електронно наблюдение. Собственикът попада под ударите на Гражданскопроцесуалния кодекс, ако наемателят разбере, но единственото обвинение, срещу което ще бъде изправен, ако изключим неразрешеното подслушване на телефона, за което може да отнесе до пет години затвор, ще бъде нарушаване на щатския закон срещу надничането, за което присъдата е много малка. А дори и тя може да се оспори.

— Ти ме смайваш.

— И аз се изненадах. Може би сега се готви някакъв закон. Най-добре могат да те информират в Американския съюз за граждански права и свободи.

Благодари му и се извини на Флорънс за прекъсването.

— Не ти ли казах — засия Пит. — Съседите знаят много и не спират да се чукат. Адвокати!

— Наказанието за неразрешено подслушване на телефон е пет години.

— Знам.

Седяха в малък френски ресторант на Деветдесет и втора улица, на кръгла маса в ъгъла. От осемте маси антики седем бяха заети от една или две двойки. Силен шум на разговори и тракане на прибори ехтеше наоколо. Коленете им нежно се докосваха. Пиеха бяло вино и мажеха препечени филийки с масло.

— Не мога да ги изключа на този етап, без да пробивам тавана на мазето. Но вече никой никога няма да разбере. Отказвам се. Днес въобще не съм гледал. То и без това понеделниците не са кой знае какво. Искам да кажа през деня. Нощите са бижу. Всички са си вкъщи.

— И какво прави?

— Поработих с компютъра над проекта. Но държа веднага да ти кажа, че не желая да го коментирам, докато не изгладя някои детайли. Знам, че ще ме разбереш.

— Разбира се. Не исках да си пъхам носа. Просто ме интересуваше как си прекарал деня. Предполагам, че ти е трудно да не гледаш. Самата аз цял ден бях като хипнотизирана.

— Защото е истинско. Прилича на разликата между автомобилна катастрофа във филм и на улицата.

— И не можеш да отгатнеш какво ще стане в следващия миг.

— Естествено, това е най-вълнуващо. Пълна непредсказуемост и променливост.

Тя въздъхна и отпи от чашата си.

— Бих искала да не е толкова ужасно.

— Минава за ужасно, но досега никой не е пострадал и се обзалагам, че няма човек, който не би искал да погледа поне веднъж.

— Стига вече.

— Знам, знам. Нали ти казах, че не съм гледал цял ден, а един от най-интересните пациенти на доктор Палм идва в понеделник.

Сервитьорът донесе красиви викториански чинии и ги сложи пред тях — риба-меч на скара и пушена сьомга.

Беше превъзходно. Всеки опита от чинията на другия.