Айра Левин - Кулата на ужасите

Тя стоеше на прага на потъналия в мрак хол, ръката й потърси ключа за полилея на същото място, където беше горе при нея. Натисна го и засили до максимум светлината на зелената лампа. Пултът и сивите екрани изплуваха постепенно.

— Ще донеса още един стол.

Разглеждаше проблясващите в зелено екрани, разпрострени от стена до стена на шест реда над пулта почти до тавана, няколко минаваха над и под огромните централни монитори. От двете им страни имаше по шест реда, на върха и по средата светеха бледи числа — от две до единайсет вляво и от дванайсет до двайсет и едно вдясно. Отгоре всички апартаменти А, отдолу — Б.

Приближи ги, пъхнала ръце в джобовете на джинсите.

Застана зад креслото и заоглежда стройните редици на двойките свързани превключватели и бутони, налепени с пластмасови етикетчета, указващи за кой екран са. В центъра имаше гъста плетеница от по-големи превключватели и бутони, зад тях бяха инсталирани два видеокасетофона.

Имаше и вграден дигитален часовник — сините числа показваха дванайсет и петдесет и пет, телефон и куп листчета в кутийка. Купа с шарени желирани бонбони.

Вратата зад нея се затвори.

Видя призрачното му отражение в първи и втори монитор, носеше висок бял стол и го остави от лявата й страна.

— И мен ли си записвал? — Обърна се с лице към него.

— Да. — Стоеше с ръце върху облегалката на тапицирания с бяла кожа стол. — Вечерта, когато се нанесе. Записах те в банята, но е толкова тъмно, че почти нищо не се вижда. А също и онази събота с първата ни нощ заедно.

— Не мога да повярвам. — Сведе поглед.

— Включих на запис, когато дойдох за шампанското. — Ухили се. — За всеки случай. Не исках да пропусна толкова важно събитие. Не ме карай да го трия. Скрит е на сигурно място, а и представи си какво удоволствие ще бъде да го гледаме на стари години. Вероятно ще сме единствената двойка в света със запис на първата си любовна нощ.

Погледна го и пое дъх.

— Не се и съмнявам. — Обърна се и седна.

Той обърна стола към екраните, наведе се и я целуна по косата.

Намали светлината на зелената лампа, загледа я и намали още.

— Тук има сода и разни други работи. Искаш ли нещо?

Тя поклати глава, гледаше замислено надолу и разтриваше опакото на ръката си.

Пит седна в креслото и го придърпа към пулта. Включи червена лампичка и откъм задната част на апартамента долетя леко бучене.

Тя вдигна глава, кръстоса крака и скръсти ръце.

— Само секунда. Изключвам баните и апартамента на Сам.

Наблюдаваше в бледата светлина ръката му, която се носеше по редицата превключватели, възседнала сянката си.

— Какво бучи така?

— Електрозахранването. — Ръката му заигра над друга редица превключватели. — Волтажът трябва да се превърне от променлив в прав ток. Ако всеки екран имаше собствен трансформатор, тук щеше да е много шумно и горещо. Затова сложих оттатък един голям, включен директно в системата. — Щракна десните превключватели. — Ако ти пречи, ще затворя вратата.

— Не ми пречи. — Вгледа се в извърнатата му глава. — Много ми е интересно какво ли щеше да стане, ако беше вложил цялата тази изобретателност и всичките си усилия в нещо полезно.

— Дай ми малко време. Имам наум няколко проекта. Готово… — Намести се в центъра и щракна няколко ключа. — Добре дошла в истинския „златен век“ на телевизията…

Екраните разцъфнаха в синьо-бяло — изникнаха цели редици от стаи. Третият ред от долу на горе остана тъмен. Не работеше и най-долният, с изключение на екраните под големите монитори — показваха входа на сградата, фоайето, стаичката за пощата и двата асансьора.

— Да видим как е Фелис. — Докосна няколко бутона. Централните монитори блеснаха с пълен изглед от хола и спалнята й.

— Боже мой!

Докосна някакви джаджи на пулта.

Виждаше собствените си мебели, шарките по килимите, разхвърляните из спалнята страници на „Таймс“, книгите, цветята и украшенията.

— Ще свикнеш с перспективата. Ето я! Здравей, Фелис.

На десния голям монитор Фелис мина покрай леглото, вестникът прошумоля под нея. Скокна на перваза. Изтегна се на слънце, вдигна задната си лапа и започна да я ближе.

Тя се усмихна в синьо-бялата светлина.

— По дяволите, как можах да забравя, трябваше да изчакаме до три часа. Руби организира спиритически сеанс. Ще бъде интересно. Руби Клънейда — онази с парфюма. — Докосна един бутон пред себе си и един пред нея. — Отдавна се занимава със спиритизъм. — На левия екран Джорджо, облечена в тъмен кафтан, носеше стол към кръглата маса. — Има си медиум, който от месеци я лъготи и яко скубе. Видях го да проверява бележките си в банята. Но тя най-сетне започна да се съмнява и днес е поканила експерт който ще се прави на бизнес-партньор на баща й. Бащата е покойник и влиза в контакт.