Айра Левин - Кулата на ужасите

— Бих казала: „Спри още сега. Това е отвратително, престъпно и неразумно. Благодари на Бога, не още не са те хванали.“

— А след като спра? Тогава?

— Какво тогава?

— Какво ще направиш?

Тя пое дъх.

— Ще се помъча да ти намеря сериозно занимание. Ще се постарая да разбера за себе си и да те накарам и ти да разбереш защо вършиш подобни рисковани щуротии. И ще ти помогна да скъсаш с всичко.

— А ще съобщиш ли в полицията?

— Не, разбира се. Не ставай глупав. Забрави ли, че и аз те обичам?

Той кимна. Наклони се и я целуна. Тя се дръпна и освободи ръцете си.

— Пит, миличък, моля те, започвай. Вече не знам какво, по дяволите, да очаквам.

— Сега ще видиш.

Взе дистанционното и включи телевизора и видеото.

— Роман в картини?

— Точно така.

Телевизионният екран светна — топка за голф се търкаляше по зелено игрище. Падна в отвора и се чуха ръкопляскалия. Екранът угасна, на видеото проблесна още една червена лампичка.

Тя взе чашата и рече:

— Бих искала да…

Появи се черно-бяло изображение на хол, гледан отгоре. Виждаше се мъж, който снове из него и събира шумолящи книжа и тракащи чинии.

Остави чашата. Загледа се.

Беше той.

В същата стая. Събираше празни чаши от поставките. Вдигна лице и й се усмихна. „Здрасти, Кей.“ Изпрати целувка.

Обърна се към него, сините му очи я пронизваха.

— Здрасти, Кей. — Изпрати целувка.

Вдигна глава към полилея „Ар Деко“. Погледна го.

— Не разбирам.

— Между етажите има камера. — Насочи дистанционното встрани. Телевизорът се изключи. — В инсталацията на полилеите е вмъкнато стъклено влакно.

Тя се изви към него.

— Но защо? Да не работиш в ЦРУ? Или във ФБР?

— Не, макар че те използват тъкмо такива средства. Японска камера „Такаи“, най-добрата в света. Бивш полковник от ЦРУ ми помогна да инсталирам системата и осигури всичко необходимо.

— Каква система?

— Това е цяла система, Кей. Всички полилеи са свързани с камерата. Твоят също. — Не сваляше очи от него. — Наблюдавам те от деня, в който се нанесе. И те подслушвам, включително, когато говориш по телефона. Чувам и двете страни. Затова съм толкова „интуитивен“ и „далновиден“. Предупредих те, че ще се разсърдиш. Нахлух в интимния ти живот, сякаш съм те изнасилил. Но ако не бях го сторил, какво щеше да стане? Щяхме ли да изживеем толкова прекрасни мигове? И не съм ли аз човекът, който те познава най-добре? Дори да съм откраднал част от информацията. — Продължаваше да го гледа, без да мига. — Бях решил да оставя връзката ни да затихне, но не мога. Твърде важна е за мен. Прекалено много те обичам. А тези непрекъснати лъжи развалят всичко. Искам да споделям с теб. — Сви рамене и се усмихна. — Тъй че сега съм в твои ръце, защото можеш да информираш властите и да ме вкараш в дълбоки води.

Най-сетне успя да откъсне поглед от него и се втренчи в чашата си. Взе я. Ръката й трепереше. Пийна малко и ледът изтрака.

Той я наблюдаваше. Посегна и остави дистанционното.

Тя преглътна и я сложи обратно. Погледнато отново.

— Всички ли наблюдаваш? — Той кимна. — Следваш пътеводната светлина в очакване на бъдещето?

Пит се изчерви и кимна.

— Бива си те. На мен ми трябваха няколко години да се сетя. Разбира се, това беше в началото, сега е нещо много повече.

— Не разбирам. — Погледна тъмния телевизионен екран. — Как го правиш?

— Ела, ще ти покажа. — Стана. — Всичко е оттатък. — Наведе се, взе чашата и отпи.

— Къде оттатък?

Сложи чашата на масата и изтри устни с опакото на ръката си.

— Заел съм и тринайсет Б. Джонсънови са поредната лъжа. — Тръгна към вратата, спря и зачака.

Гледаше го.

Изправи се, като се опря на облегалката на дивана.

Последва го вън от апартамента.

През вестибюла.

Той отключи вратата на тринайсет Б и я пусна пред себе си.

— Ако смяташ, че холът е бил разхвърлян, трябваше да надникнеш тук.

В кухнята нямаше нищо особено, доколкото можа да забележи на светлината от вестибюла и зеленикавия отблясък откъм барчето.

Антрето беше бледозелено. Лампа със зелен абажур висеше в хола пред наредени от стена до стена и от тавана до пода сиво-зелени екрани, прилични на чудовищно морско влечуго, легнало върху набрано парче кожа.

Освен извитата, многоредна стена, в центъра стояха два огромни монитора. Екраните, в които Кей се отразяваше като зелен отблясък, бяха над сто. Светлината стана по-ярка. Той въртеше усилвателя до вратата зад нея.

На заобления пулт имаше дълги редици бутони и превключватели.