Айра Левин - Кулата на ужасите

Срещу пулта се мъдреше черно въртящо се кресло с висока облегалка.

Спря на няколко метра. Разгледа екраните, маркирани с бледи цифри и букви — 4А, 5А, 6А, срещу тях — 6Б, 7Б, 8Б…

Пит отиде до левия край на пулта, опря ръка и я загледа.

— По три във всеки апартамент, с изключение на този. Свързани са и с камерите във фоайето, в асансьора и тъй нататък. Общо сто и трийсет. Мога да прехвърлям образа върху всеки от големите монитори. Изкривяването се коригира по електронен път. Остатъчните дефекти са незабележими и окото лесно привиква.

— По три ли? — Изви глава към него.

— Казах ти, че са във всички полилеи. Знам, че е трудно за възприемане — реагира той на недоумяващия й поглед. — Бях на десет или единайсет години, когато ми хрумна всичко това. Просто си фантазирах. По-късно, когато строежът започна да расте пред очите ми, разбрах, че мога да го реализирам и, естествено, баните представляваха особен интерес. — Усмихна се. — И през ум не ми мина да не ги свързвам. Ако знаеш какви интересни разговори се водят там, да не говорим за другото.

— Трябва да разбереш — тя успя да поеме дъх, — че това е най… най-чудовищното, най-отвратителното нахлуване в личния живот на хората, което светът познава! Не става дума само за мен — сключи ръце около раменете си и се наведе към него, — въпреки че… Велики боже, да говориш на една жена колко я обичаш и през цялото време да… дори не мога…

— Наистина много те обичам. — Тръгна към нея.

— Ами другите? Как можеш да се отнасяш така към живи хора? Отблъскващо е! — Погледна екраните. — Божичко…

— Но те не знаят.

— Няма значение!

— Има. Причинявах ли ти болка, докато те наблюдавах?

— Не, но сега ми причиняваш.

— Защото знаеш! Слушай — сложи ръце на раменете й, — да не спорим сега. Очаквах, че ще приемеш нещата по този начин и затова спирам. Ако трябва да избирам между теб и зяпачеството, предпочитам теб. Край. Спирам. Вече няма.

— Нямаш и друг изход. Сигурно си нарушил минимум десет закона. Ако другите наематели научат, ще те съдят до последния долар, който притежаваш, колкото и да си богат.

— Това имах предвид, като споменах, че можеш да ме вкараш в дълбоки води. — Въздъхна. — Съжалявам, че те наскърбих, но никога не съм видял да правиш нещо, което да не е красиво, нито пък съм те чул да казваш някоя глупост.

— Видя ли падането на Хюбърт Шиър?

— Не. И след това не го видях. В кабинката на душа не се вижда, ъгълът е неподходящ. Вратата отразява светлината, а черният фон само усложнява работата. Виж сама. — Пусна я, отиде до креслото и се облакъти на облегалката.

— Не искам.

Посегна към пулта, обърна глава към нея и леко забърса с лакът зеления абажур.

— Ще ти покажа моята баня, не онази.

— Да не ме излъжеш!

— Почти не съм го наблюдавал. — Зелените светлинни се разбъркаха по екраните. — Обикновено четеше. Мислех, че е заминал закъдето се стягаше и е оставил лампите да светят. Случва се. — Пое дъх. — Единствената смърт, която видях, бе на Били Уебър, когато вае свръхдозата. Гледах, защото имаше две мацки, които извикаха линейка веднага щом започнаха конвулсиите. Когато Брендън Конахей и Наоми Сингър умряха, не бях вкъщи, а там, където претърпя злополуката Рафаел — домоуправителят преди Дмитри, няма камери.

— И Сам ли наблюдаваш?

— Да, но той не знае. Виж сега, направил съм и много добрини, не само на него. Помагам на хората и финансово, и по други начини. Понякога чрез фондацията, понякога просто изпращам пари по пощата. Племенницата на Маги Хофман имаше нужда от трансплантация на черния дроб в Шривпорт. Майката е прекрасна жена — храбра, самотна и съсипана. Изпратих парите по-миналата седмица. Помогнах и на Кестънбаумови, които живееха в твоя апартамент.

— Въпреки това е нередно. — Поклати глава. — Нередно е!

— И затова спирам. — Прегърна я с две ръце през кръста. Усмихна се. — Мамчето казва „не“, а момчето е послушно, нали? — Целуна я по бузата. — Не мога да ги изхвърля, защото ще ми е трудно да обясня къде и за какво съм ги държал. Ще извикаме ключар, който ще смени бравата, а ти ще пазиш ключовете. Има още една врата, през дрешниците, казвам ти го в знак на доверие — ти просто нямаше да я забележиш. На нея ще сложим комбинирана ключалка. Край. Ще се заема с програмиране или ще довърша следването си. Е, по-лошо ли е от търговия с наркотици?

— Сериозно ли говориш?

— За ключалките ли? Да. Казах, че предпочитам теб.

Погледнаха се в очите. Прегърнаха се и се целунаха. Тя го притисна към себе си, въздъхна и поклати глава. Екраните зад гърба й я подсетиха.