Айра Левин - Кулата на ужасите

Разказа й за някои от пациентите на доктор Палм.

Влезе високата двойка от седемнайсетия етаж, един от сервитьорите ги поздрави и им посочи празната маса през две от тяхната.

— Семейство Коул от седемнайсет А — промърмори той. — Най-перверзните хора в сградата.

— Все си мислех, че сме ние.

— Нищо подобно. Ние сме едва на пето-шесто място.

— Но се изкачваме непрекъснато.

На път към къщи се отбиха в украсения с цветя корейски магазин на ъгъла. Тя си купи портокалов сок и ябълки, той — мляко, грозде и кафе. Пусна рестото в картонената чашка на дрипавия просяк отвън.

Прекосиха Деветдесет и втора улица и зачакаха да се смени светофарът. Вгледаха се във високата, осветена в розово сграда с двете блестящи симетрични редици на прозорците, издигащи се до тъмния покрив.

— Колко е странно да знаеш всичко за хората зад прозорците. — Притисна се към ръката му.

— Нали точно това поражда чувството, че се прибираш у дома. — Наблюдаваше я с усмивка.

— Да, така е…

Притиснаха се и се целунаха.

Прекосиха булеварда.

Като се приближиха, Уолт, облечен в зимната си униформа, им отвори вратата.

— Здравей, Уолт.

— Госпожице Норис, господин Хендърсън…

Докато минаваха през фоайето, той й прошепна:

— Има връзка с Дениз Смит от пет Б.

— Сериозно?

— Голям сваляч е. — Докосна бутона за качване. Гледаха как Уолт отваря вратата на едно такси отвън. — Гласът му ги пленява. Пял е в хора на Градската опера. Миналата година ходеше с Руби, но скъсаха. Третираше го като кучето си Джинджър.

Влезе черно-бялата двойка с коледни торбички с емблемата на „Лорд и Тейлър“. И четиримата кимнаха и се усмихнаха.

— Коледа вече е близо — отбеляза Пит.

— Да, наистина — отговори дружелюбно мъжът.

Дойде асансьор номер едно.

Потеглиха мълчаливо нагоре.

Когато вратата на асансьора се затвори на седмия етаж, той рече:

— Бил и Карол Уогнъл. Много са интересни.

— Без съмнение.

Слязоха на тринайсетия да си остави покупките.

— Искаш ли малко…

— Пит, знаеш какво ще стане… — Спогледаха се. — Не отричам, че бих искала…

— Те не знаят.

— Господи! — Поклати глава.

— Хайде. Ще определиш разумен срок и ще го спазим.

Нали те предупредих, че няма да спра изведнъж. Един час. Само един. Ще навием будилника.

— Добре. — Въздъхна. — Но само един час.

Навиха будилника.

Изпотиха се здраво в клуб „Вертикал“, докато вдигаха гирите, легнали един до друг. Поплуваха в басейна.

Отидоха с Рокси и Флетчър да гледат „Оф-Бродуей“ хит. Не им хареса, въпреки че Рокси и Флетчър се забавляваха. Рокси ги покани у тях да пийнат по чашка след представлението. Отказаха.

Дори петгодишно дете можеше да се справи. Докосваш най-горния бутон десет А, бутон едно на централния пулт, и готово — на първи монитор се появяваше холът на десет А. Ан Стангърсън, запушила уши, не искаше да слуша възрастна жена, която четеше нещо от лист хартия. Майка й я запознаваше приживе със завещанието си.

Погледаха няколко минути, докато на втори монитор семейство Грюън от четиринайсет Б лежаха голи, с книга и калкулатор в ръка и пресмятаха кога е най-подходящият момент Дейзи да забременее.

Тя пое левите екрани и първи монитор, той — десните и втори. Откриваха контрасти и хармонии.

Свиреха дуети на големия орган от хора.

Стоеше облегната на прозореца на кабинета си със скръстени ръце и наблюдаваше блестящата огърлица на посипаните с дъжд коли далеч долу. Въздъхна и погледна напред. Непозната жена на прозореца на отсрещния небостъргач смутено извърна глава.

— Кей, неприятности ли имаш? — запита Сара.

Обърна се усмихната.

— Нищо особено. Тъга по дома, наркопрестъпления, национален дълг…

В домашния си ден слезе да погледа доктор Палм. Пред пулта стояха две въртящи се кресла с високи облегалки.

— Сигурно няма да повярваш, но креслото се размножи — рече Пит.

Наблюдаваха доктор Палм и Нина.

И Дик.

И Джоана.

От „Дайадъм“ бяха резервирали маса за официалната вечеря с танци, организирана в чест на „Доброволци срещу неграмотността в Америка“ в зала „Челесте Бартос“ на библиотеката на Четирийсет и втора улица. Седнала в таксито, движещо се надолу по Пето Авеню, облечена в кожено палто и виненочервена кадифена рокля, обшита с мъниста, тя му рече:

— Приготви се за мръсни погледи, а може би и за подмятания. Виждала съм много такива. По-възрастните мъже се озлобяват, особено ако жената не е съвсем скапана. Чисто животинска реакция — старите самци блъскат с рога младите.