Айра Левин - Кулата на ужасите

— Най-обикновена съботна нощ.

Стана и се протегна с прозявка. Той я погали по гърба, обърна се и отвори едно чекмедже.

— Ще запиша семейство Стайн. В случай че се появи Брус Спрингстийн.

— Няма да дойде — рече тя, докато си закопчаваше ризата. — Не виждаш ли колко е вкиснат Марк?

— Веднъж ги посети Владимир Хоровиц. — Отлепи лентичката от новата касета. — Записал съм го. Само че през цялото време дърдореше Лесли.

— Често ли записваш? — Събираше от пулта салфетките и чиниите.

— Не. — Смачка лентичката и измъкна касетата от кутията. — Първите една-две години записвах повече, тези две чекмеджета са пълни. Но след това започнаха да се случват толкова неща, че предпочитах да ги гледам директно. — Сложи касетата в десния видеокасетофон. — Сега си правя този труд само в особено важни случаи. — Натисна бутоните.

— Като първата ни нощ. — Забърса със салфетка пулта от пръснатите зрънца ориз и трохите от шоколадовата торта и ги събра в чиниите.

— Точно така. И евентуално Брус Спрингстийн.

Изключи всичко с изключение на видеокасетофона и захранването му с картина от хола на семейство Стайн.

Разтребиха кухнята. Когато излязоха, той взе плика с боклука.

Едва успя да прегледа по диагонал двата ръкописа, които трябваше да се обсъждат в сряда следобед, но се справи добре. Докато слизаше с асансьора до четирийсет и осмия етаж, реши, че е постигнала такава убедителност в рецензията си, защото вместо дърветата беше видяла гората.

В приемната седеше Сам и четеше, на дивана до него лежеше палтото му. Погледна я през горната половина на очилата си, усмихна се и се изправи. Носеше костюм от кафяво рипсено кадифе, риза с басти и черна връзка. Посивялата му грива беше току-що подстригана.

— Здравей! — Свали очилата и остави настрани „Пъблишърс Уикли“.

— Здравей, Сам! — Приближи се до него. — Стюарт спомена, че ще идваш.

— Можеш да ме поздравиш — избоботи той, докато стискаше усмихнат ръката й. — Вече съм един от авторите на „Дайадъм“.

— Но това е чудесно! Поздравявам те! — Прегърна го. — Поздравявам и двама ни.

Той се ухили. Бледите белези покриваха като паяжина почервенелите бузи и смачкания нос.

— Сега подготвя договора. Ще получа веднага първия аванс, а втория ще мога да тегля, когато стигна до средата на книгата.

— Знаех, че ще я хареса.

— Исках да ти благодаря.

Заведе го в кабинета си и помоли Сара да донесе две кафета. Седнаха в креслата до прозореца. Той огледа стъклените стени на сградата отсреща.

— Рай за зяпачите.

Тя се усмихна и разбърка кафето си. Сам отпи от своето.

— Стюарт не би могъл да прояви по-голямо разбиране. Израснал е във филмовите среди.

— Затова му го дадох. А и защото е много добър редактор и думата му се чува.

— Страшно съм ти задължен. Целият ми живот се промени. Май сбърках, когато приех издръжката от фондацията. Знаеш как става. — Отпи от бялата чашка с емблемата на издателството — синя коронка, увенчана с три скъпоценни камъка. — Човек се отпуска и занемарява, когато парите за хляба и сиренето идват наготово. Сега освен че пиша, и то все по-добре, и преподавам повече. — Усмихна се. — Започвам дори да се навивам да участвам и да режисирам някои телевизионни програми.

— Прекрасно. Надявам се, че ще се уреди.

Пийнаха.

— Срокът ми е следващата пролет. Написал съм вече около осемдесет страници.

— Искаш ли и ти да направиш нещо за мен?

— Само кажи.

— Да ми отговориш на един личен въпрос.

— Защо не? — Усмихна се. — И без това съм достатъчно откровен в книгата. Казвай.

— При теб ли идваше Теа Маршъл, когато стана злополуката?

Отдръпна се и я загледа с оградените си от тъмни кръгове очи.

— За Бога, какво те е навело на тази мисъл?

— Или пък е смятала да работи там?

— Не. Твърдо не. Няколко седмици преди това я бях помолил да дойде, но тя ми затвори телефона. — Въздъхна и заразглежда чашата си. — Цели двайсет години се събирахме и разделяхме. През по-голяма част от тях тя беше женена за един противен богаташ, когото не искаше да зареже. Дори не го криеше. Като млада е била много бедна и изпитваше ужас при мисълта, че ще завърши живота си в мизерия. Чувстваше, че ако избере мен, тази вероятност значително би нараснала. Вече пиех много. А мъжът й бе председател на „Ю Ес Стийл“ и почти пълен въздържател. — Изправи гръб и поклати глава. — Не, тя не обичаше да рискува. Отивала е при родителите си в Нова Скотия, както писаха във вестниците. Всички в семейството й са били потомствени рибари.