Айра Левин - Кулата на ужасите

Прочете за смъртта на Рафаел Ортиз, трийсетгодишен, домоуправител на Медисън Авеню номер тринайсет нула нула, чиито глава и лява ръка били почти отрязани един вторник сутринта от двигателя на асансьора, докато правел редовния преглед на машините в сградата. Подобни злополуки не били нещо нечувано, но все пак ставали достатъчно рядко и почти винаги били свързани с употреба на наркотици или алкохол, твърдеше говорител на фирмата производител. Смъртта на господин Ортиз бе четвърта поред в сградата за малко повече от две години. Оставил бременна жена и две деца.

При аутопсията на Рафаел Ортиз, трийсетгодишен, частично обезглавен в шахтата на асансьора на Медисън Авеню номер тринайсет нула нула, не били установени признаци на скорошна употреба на наркотици или алкохол.

Едгар П. Воърхийс — адвокатът, представляващ Корпорация „Медисън Авеню 1300“, не пожелал да коментира бързото и без намесата на съда решение за удовлетворяване на иска на вдовицата на покойния Рафаел Ортиз, трийсетгодишен, в размер на десет милиона долара, отправен към собствениците на построената под нещастна звезда остъклена сграда в Горен Ийст Сайд.

Прочете за смъртта на Хюбърт Шиър, четирийсет и три годишен, намерен мъртъв под душа си на Медисън Авеню номер тринайсет нула нула.

Препрочете за „Червей в ябълката“ и за статиите в списанията, за преподавателската работа в Колумбия, Виетнам и Чикагския университет, за надживелите го родители и братя.

Отново обърна внимание на коментара на Мартин Шугърман: „Работеше върху книга, която положително щеше да стане magnum opus — преглед и анализ на миналото, настоящето и бъдещето на телевизията. Смъртта му е загуба не само за всички, които го познаваха, но и за цялото общество, което без съмнение щеше да спечели от неговите прозрения.“

Аутопсията на Хюбърт Шиър, четирийсет и три годишен, беше показала, че се е удавил на пода под душа, където лежал в безсъзнание в резултат на удар в главата след падане. Гипсът на десния му крак, счупен при злополука с велосипед предишната седмица, бил увит с найлонов плик. Смъртта настъпила някъде през нощта на двайсет и трети срещу двайсет и четвърти октомври и бе пета поред в продължение на три години на Медисън Авеню номер тринайсет нула нула — сграда, наречена „Връх на ужаса“.

Затвори разпечатката и я затисна с разперени доближени длани. Забарабани бавно с пръсти.

Напомни си, че бе редактирала десетки готически и съвременни трилъри.

В истинския живот паданията с фатален изход най-често бяха случайни, особено под душа.

Собственоръчно написаното от Наоми Сингър писмо на цяла страница не би могло да е фалшификат.

А защо не?

Седеше, вгледана в барабанящите си по разпечатката пръсти.

Позвъни на Сара и я помоли да я свърже с Мартин Шугърман.

Прокара палци по ръбовете на разпечатката.

Твърде много готически и съвременни трилъри…

— Ало, Кей?

— Здравей, Мартин! Как си?

— Благодаря, добре съм. Поздравявам те, сигурно всички хвъркате от радост!

— Благодаря. Не съм чула някой да се оплаква. Мартин, току-що препрочетох материалите за смъртта на Хюбърт Шиър…

— Тъй ли?

— Не знаеш ли случайно дали не е възнамерявал да посети японска фирма на име „Такаи“ или „Сакаи“? Производител на камери за наблюдение. Предполага се, че са най-добрите в света.

— Имам списък на срещите му. Всички материали по книгата му са при мен. Търся човек да я допише. Защо питаш?

Пое дъх.

— Разследвам петте смъртни случая в сградата. Могат да родят някой роман. Можеш ли наистина да провериш срещите му? Ще ти бъда много задължена.

— Но разбира се. Чакай малко.

Облегна се и извърна глава. В стъклените небостъргачи отсреща проблясваха светлинки.

Твърде много готически и съвременни трилъри…

— Секретарката ми го търси. Слушай, Кей, като се сетя какви книги редактираш, няма да се учудя, ако си решила, че става нещо нередно. Мога обаче категорично да ти заявя, че грешиш, поне що се отнася до смъртта на Роки.

— И защо?

— Станало е следното: подхлъзнал се е, ударил се е по слепоочието в крана на душа, и то достатъчно силно, за да изгуби съзнание. Паднал е на пода по лице, със свити колене, поел е вода в дробовете си и се е удавил. Няма съмнение, че е станало точно така — белегът на главата му е отговарял точно на крана, който е с извънредно специфична форма. Ти поне трябва да го знаеш, нали имаш същия. Няма човек, който да би могъл да блъсне главата му толкова силно, че да изгуби съзнание, та той беше здрав и силен мъж въпреки счупения глезен. Освен това е бил сам, не е имал гости и няма следи от влизане с взлом. — Прошумоля хартия. — Списъкът е при мен. Как беше името?