Айра Левин - Кулата на ужасите

— Чудно, защо ли са реши ли така?

— Предполагам, че търсенето на луксозни апартаменти е намаляло.

— Все пак при толкова вложени средства… Знаеш ли кой е собственикът?

— Не. Знам само имената Макевой и Кортез, на които изпращам чековете за наема. — Въздъхна и ехото отново прокънтя. — Първите ти дни тук май не бяха особено радостни.

— Меко казано.

— А какво ще кажеш за журналистите? Може би се раждат нормални хора, но рано или късно превъртат. Истински пирани. Като в роман за Джеймс Бонд — ръфат всичко, каквото им попадне.

— Канеше се да пише книга за телевизията — продължи тя и сложи чифт джинси при цветните дрехи. — За начините, по които влияе върху живота ни. Интересно дали е смятал да се спре и на това, което превръща журналистите в пирани.

— Познавахте ли се? — Застана с лице към нея.

— Бегло. — Извади носна кърпички от джоба на една риза. — Запознахме се случайно.

— Темата изглежда интересна. Като дете гледах непрекъснато телевизия, а сега само вземам касети под ваем, и то рядко. Смяташе ли да пише как видеокамерите промениха ситуацията?

— Вероятно. Не сме обсъждали подробности. Говорихме едва няколко минути.

— Все пак това, че го познаваш, прави нещата още по-лоши.

— Разбира се. Определено. — Сложи ризата в едната пералня, кърпичката — в другата.

— Говорил съм с него няколко пъти в асансьора — за времето и тям подобни. Чел съм и книгата му за компютрите.

— Аз също. Как я намираш?

Помълча, сбърчил вежди.

— Хубава е. Стори ми се добре написана, но някак си ме подразни. — Погледна я. — Работя в компютърния бизнес. Няма никакви причини за подобна параноя. Компютрите са машини и нищо повече. Машини, които бързо обработват данни.

— Не може да става и дума за параноя. В тях са стаени реални опасности.

— Преувеличил ги е на десета степен.

Тя се извърна. Извади с две ръце от панера чаршафите на жълти цветчета и ги сложи в пералнята с белите неща.

— С какво се занимаваш?

— Програмист на свободна практика. Давам консултации на различни фирми, предимно финансови, и съм съставил няколко игри, част от които се продават на пазара. — Затвори вратичката на сушилнята. — А ти?

— Редактор съм. В „Дайадъм Прес“.

— Искаш ли някаква закуска? Или захарна пръчка? — Запъти се към автоматите в другия край на перачницата, като я гледаше през рамо.

— Не, благодаря. — Усмихна му се и се съсредоточи в прането. Сортира последните кърпи и покривки. Пусна монетите в отвора.

— Знаеш ли, че има и котешки храни?

— Не. — Отвори кутията с праха.

— И изкуствени кокали за кучета. Чудно как няма семе за папагали. — Автоматът изгърмя и нещо падна.

Тя се сепна, остави кутията със стабилизатора, от която сипваше при цветните дрехи, и се обърна. Загледа го внимателно, докато се приближаваше към нея, отваряйки някакво пакетче. Усмихна й се.

— Видях те в събота сутринта да купуваш котешки консерви в „Мърфи“.

— Тъй ли?

— Не бях сам и затова не ти се обадих.

Тя се успокои и продължи да слага стабилизатора. Пит се облегна на работещата през две машини пералня.

— Мъжка ли е или женска?

— Женска. Рижа на петна.

Отвори пакетчето с пуканки.

— Откъде си? — Наля белина в машината с белите дрехи.

— От Питсбърг. Тук съм от пет години. Искам да кажа в Ню Йорк. В сградата живея от три. — Предложи й пуканки, живите му сини очи я проучваха настойчиво.

— Не, благодаря. — Усмихна се, затвори белината и я сложи в панера. — Аз съм от Уичита. Тук съм от… Боже мой, кога станаха осемнайсет години!

— Разбрах, че си някъде от Средния запад. По говора, много е приятен.

Погледна го и взе една пуканка.

— Благодаря.

Сложи обратно филтрите в двете перални и затвори капаците.

— Сложѝ си противогаза — промърмори той, загледан през рамото й. Докато извръщаше глава, усети аромат на „Джорджо“.

Едрата жена с черния бретон от осмия етаж спря на вратата под видеокамерата. Носеше тъмни очила, гердан от кехлибар и черна рокля с дълги ръкави. Зад нея някакъв мъж вкара велосипед в асансьора. Кимнаха й и казаха:

— Добър ден.

Тя им отвърна и отиде към автоматите, високите токчета на черните й обувки тракаха по покрития с линолеум под. Вълна от „Джорджо“ удави мириса на прах за пране и белина.

Пит подуши въздуха и се ухили. Засмя се и тя и започна да подбира двайсетачета. Той се отстрани от пералнята, на която се облягаше — лампичките бяха угаснали, и тръгна към сушилните. Откъм автоматите звъннаха монети, чу се бучене и нещо падна.