Айра Левин - Кулата на ужасите

— Тук може да има pied-à-terre 2 2 (фр.) pied-à-terre — Използване на временно второ жилище, за част от годината или за част от работната седмица. — предположи Стюарт, — а да живее на още шест места.

— Възможно е — наля вино в чашата на Уенди, — но жената се оплаква от непрекъснат тормоз.

— Вероятно Бари Бек го познава — отбеляза Джун.

— Или посредникът. Казва се Микеланджело — добави Норман. — Бек му я продаде, преди да я довърши.

— Всъщност това не ме интересува чак толкова — напълни чашата на Гари. — Допускам, че е някакъв откачен и има право на уединение. Благодарна съм му. Вземете си още от пилето.

Гледаше със зяпнала уста. Поклати смаян глава.

Насили се да се усмихне. Не биваше да губи чувство за хумор.

Точно тя ли трябваше да е първият човек от толкова време насам, който се сети да огледа зъбите на харизания кои и да задава въпроси, на които шефовете й отговориха на момента и я насочиха право към Микеланджело… Не можеше да се отрече, че ситуацията е комична.

„Досадник“, „кучи син“… Просто да се пукнеш от смях.

Наблюдаваше как внася ягодовия мус и го слага на масата. Замисли се — дали един ден все пак нямаше да го открият.

Възможно беше. Зачуди се защо досега не бе включвал в сметките си подобна вероятност. На вратата се звъни и някакъв смачкан тип ала Коломбо казва: „Извинете за безпокойството, бихте ли ми отделили малко време? Трябва да ви задам няколко въпроса за смъртните случаи в сградата…“

Отпусни се. Без паника. Тя нямаше да рови. Не го ли бе заявила сама?

Освен това Микеланджело бе в Бимини, ловеше риба и се чукаше с новата си млада жена. Дори папата да го извика на разпит, не би обелил дума. Не биваше да се поддава на тази параноя.

Стана и си взе още една бира. Откри в хладилника някакви остатъци от пиле.

Покапваше пред мониторите, без да сваля очи от гостите, които пиеха вино, опитваха с лъжичките ягодовия мус и ахкаха и охкаха от възторг. Браво на нея.

Погледа гостите на Вайда и на семейство Стангърсън.

Крис съобщаваше новината на Сали.

Стефан убеждаваше Хенк.

Кей изпращаше в антрето добрите стари Норман и Джун.

Спокойно. Не се тревожѝ.

Не беше ли казала, че има право на уединение?

— Съжалявам, че не съм дошъл, преди да дойдат гостите — извини се Дмитри.

— Няма нищо. — Заведе го в спалнята. — Долу, Фелис! Бързо долу!

— Вчера в парното имаше наводнение — заобяснява Дмитри, докато тръскаше на височината на рамото си някакъв спрей със зелена капачка.

— Ужас!

— Вече всичко е наред. Скоро ще изсъхне. Какъв хубав ден! — Остави спрея на перваза до бюрото и дръпна с две ръце дясното вътрешно крило на прозореца. Плъзна го на десетина сантиметра. Премести се и направи същото с лявото крило. — Няма проблеми.

Тя кръстоса ръце и започна да ги гърка, защото настръхнаха от студения въздух. Гледаше втренчено как Дмитри, облечен със сива риза и лъскав кафяв панталон, тръска спрея и сваля капачката. Дали смазването на заяждащи прозорци не му напомняше за скока на Наоми Сингър и падането и до краката му? Каква глупачка… Щом толкова бе приритала, защо не беше скочила от прозореца на спалнята?

Но той изглеждаше невъзмутим — наведе се и започна да пръска вътрешната релса, като се приближаваше към нея. Отдръпна се навътре до дрешника и го запита:

— Какво е това?

— Силиконова смазка. — Продължи да пръска в обратна посока.

Фелис скочи на перваза и се надвеси навън, изгърби се и размаха черното връхче на опашката си, докато Дмитри остави спрея и хвана рамката.

— Не… — Тя пое Фелис с две ръце, вдигна я нагоре и я обърна с лице към себе си. Приближи я към очите си, лапичките й се разпериха безпомощно във въздуха. — Не! — Натърти думата, като я гледаше право в издължените зелени очи. — Н. Е. Тук не се надвесваме през прозорците. Въпреки деветте живота. Ясно ли е? Не и не! Разбра ли?

Фелис я гледаше, тя пък погледна Дмитри.

Беше все така невъзмутим — плъзгаше стъклото към нея. Кей отстъпи назад, притисна Фелис до рамото си, целуна я и започна да я милва.

— Чух, че собственикът на сградата бил голям досадник.

Фелис мъркаше. Дмитри започна да пръска другата половина на релсата.

— Познавам Мийлс, не собственика.

— Кой Мийлс?

— Господин Мийлс, управителят. Знаете господин Мийлс. — Тъмните му очи се спряха върху нея.

— Получих писмо от него. Хареса ли мрамора във фоайето?

— Да! Голяма изненада беше. Мраморът бил добър. — Остави спрея, дръпна стъклото към себе си и го раздвижи напред-назад. — Ето. Няма проблеми. — Бутна няколко пъти прозореца от край до край.