Айра Левин - Кулата на ужасите

Здесь есть возможность читать онлайн «Айра Левин - Кулата на ужасите» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Кулата на ужасите: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Кулата на ужасите»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Мадисън Авеню, 1300. Елегантен небостъргач се извисява над аристократичния район в Манхатън Ъпър Ийст Сайд. Трийсет и девет годишната нищо неподозираща Кей Норис се настанява на двайсетия етаж с надеждата да започне нов живот.
Но тя не знае, че е подслушвана, че е наблюдавана. Собственикът на сградата чува всяка нейна дума, гледа я как разопакова багажа си, оправя леглото си, храни котката си, разговаря с приятели и колеги. Вижда я като на длан, защото в тухлите и бетона е скрита поразяваща тайна.
Под блясъка на свръхцивилизования живот в Манхатън пълзи заплаха, страх, който постепенно се превръща в параноя, в леден ужас.

Кулата на ужасите — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Кулата на ужасите», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Точно такава беше идеята й… — Погледна го.

Той се обърна към хола.

— Колко е приятно. Добре си го обзавела. Цветовете са разкошни…

— Има неща, които още не са пристигнали. — Тръгна подир него заедно с Фелис.

Застана пред картината на Цвик.

— И тази не е лоша. Усеща се влиянието на Хопър. И той ли ти е приятел?

— Не. Купих я от изложбата на площад Вашингтон.

Обиколи хола.

— Много е уютно. — Загледа се в дивана. — Как се казва този цвят?

Тя поклати глава.

— Кайсиев.

— Кайсиев. Забележително…

— И диванът беше забележителен, преди Фелис да се заеме с него. Като се научи да си остри ноктите на възглавничката, ще го претапицирам. Имам чувството, че в момента, в който вляза в асансьора, тя идва тук и започва да го дере.

— Май не си далеч от истината. — Усмихна се, клекна и почеса главата на Фелис, а тя се отърка о крачола му. — Котките имат особен характер… — Огледа се и се изправи. — Господи, каква разлика между тринайсетия и двайсетия етаж. — Отиде до прозореца и погледна през дясното крило. — Фантастично. Аз виждам единствено покрива на „Уелс“ и гърба на онази сграда.

— Внимавай. — Приближи се към него. — Плъзгат се много лесно. Дмитри смаза релсите днес сутринта.

— Онова там Куинс ли е или Бруклин?

— Куинс — отговори тя, загледана през лявото крило.

— Невероятна гледка. — Подсвирна и докосна опашката на Фелис, която минаваше по перваза.

Стояха и се взираха в блестящите небостъргачи, в сините и златистите гирлянди на мостовете, отразени във водата, в далечните морета от светлинки. По тъмното небе трепкаха звезди, някои от тях се движеха и пулсираха в червено и бяло.

— Онова там е летището.

— За какво искаше да говорим?

Той се обърна с лице към нея, пое дъх и я погледна с тревожни сини очи.

— Мъчи ме съвестта. Онзи ден, в перачницата, ти ме попита дали знам кой е собственик на сградата и аз ти отговорих отрицателно. Предполагам, че продължаваш да се чудиш, нали ми каза, че не можеш да разбереш защо апартаментите се дават под наем при толкова вложени средства. И понеже ми се струва — усмихна се, — че си човек, който не оставя въпросите без отговор… — Сви рамене. — Пък и не искам да живея с мисълта, че се отвличаш от работата си заради мен…

— Да не би да знаеш кой е собственикът? — Той кимна. — И кой е?

Докосна с пръст яркожълтия пуловер на гърдите си и леко го почука.

— Аз. Аз съм собственикът. — Тя се втрещи. — Почти израснах в този квартал. Родителите ми, освен къщите в Питсбърг и в Палм Бийч, имаха апартамент на Парк Авеню… — Въздъхна и се засмя. — Като станах на двайсет и една, наследих цял куп нари. Най-щастлив бях, когато живеехме тук, и затова се настаних в „Уелс“, докато изведнъж не ме осени тази идея. Беше преди пет години. Извинявай, Кей, имаш ли нещо против да затворя прозореца? Тук е доста хладно.

— Не, разбира се. И седни, за Бога!

Затвори прозореца. Тя седна в края на дивана с подгънат по себе си крак. Той се настани на един стол отстрани, кръстоса крака и заглади панталона на коляното си. Фелис се сви на възглавницата до радиатора под прозореца. Не сваляше очи от тях.

— Та както вече ти казах — наклони се към нея, опрял лакът на ръчката на стола, ръцете му бяха скръстени, — живеех в „Уелс“. Гледах от прозореца на шестия етаж как разрушават двете стари каменни къщи, които стояха на това място, как копаят основите и изливат бетона… И внезапно ми хрумна, че ще бъде много разумно да купя сграда с апартаменти и да живея в нея, толкова повече, че като бях малък, много ми харесваше да живея на номер единайсет осемдесет и пет. Сигурно знаеш къщата — голяма с вътрешен двор. — Тя кимна. — Пък и недвижимото имущество е изгодна инвестиция, нали така? И Доналд Тръмп е започнал по този начин. — Засмя се. — И тъй, накарах адвокатите си да я купят. Реших да я пусна под наем, защото, ако апартаментите се изкупеха и някой от собствениците се окажеше неприятен или шумен човек, щях да съм абсолютно безпомощен. А сега имам възможност да маневрирам. Не допускам да се разчуе, че аз съм собственикът. Ако щеш, вярвай, но дори Макевой и Кортез не знаят, защото не желая да ме безпокоят за щяло и нещяло и да идват непрекъснато да се оплакват от какво ли не, а в същото време персоналът да се надпреварва да ми лиже задника, извинявай за израза.

— Непрекъснато ли живееш тук?

Кимна.

— Работя в компютърния бизнес и разните му яхти и резиденции въобще не ме вълнуват. Е, предполагам, че някой ден ще си купя голяма къща с игрална зала и басейн, но в момента малък апартамент напълно ме устройва. Мога да го поддържам сам, без някой да се рови из книжата и вещите ми.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Кулата на ужасите»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Кулата на ужасите» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Кулата на ужасите»

Обсуждение, отзывы о книге «Кулата на ужасите» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x