Айра Левин - Кулата на ужасите

— Браво — каза тя. Фелис усили мъркането. Тупкаше я по гърба и гледаше как Дмитри пръска външната релса. — Дмитри… Чудя се… Господин Мийлс казвал ли ти е някога… да обръщаш по-голямо внимание на някого от наемателите, да го изслушваш и да правиш каквото ти каже?

— Да. Тя…

— На жена ли?

— На вас.

— На мен?

Той кимна и сложи спрея на пода.

— Когато подписахте договора. — Издърпа външното стъкло към себе си.

— Когато подписах договора ли? — Изтегли и вътрешното стъкло. Погледна я.

— И не познавате господин Мийлс?

— Не.

Дмитри сви рамене.

— Каза ми: „Прави всичко да се чувства добре. Полагай особени грижи.“ — Вдигна спрея и го разтръска.

Смъкна Фелис от рамото си и я пусна на килима.

— Сигурен ли си, че е говорил за мен?

— „Госпожица Норис“ — продължи той, докато пръскаше средната част на външната релса. — „Нанася се в двайсет Б. Прави всичко да се чувства добре. Полагай особени грижи.“

— Не ти ли го казва винаги когато някой…

— Не. Никога. Само за вас.

— Как е възможно?

Бутна няколко пъти и двете крила от край до край. Поправи и прозореца в хола.

Отстъпи от протегната й с бакшиш ръка.

— Не, не. Моля ви. Беше ми приятно. Не.

Тя не настоя.

Зае се да довърши чистенето.

Обади се Уенди да й благодари. Обсъдиха колко по-добре изглежда Джун и поумуваха какво ли става между Тамико и Гари.

Звънна и Тамико. Поговориха за Стюарт и Уенди.

Следващата беше Джун. След малко общи приказки тя рече:

— Слушай, Джун, все пак искам да разбера кой е собственик на сградата. Би ли ми дала телефона на шефа на строителната фирма или на посредника? А може и на двамата.

— Да. Сигурна съм, че в „Сивитас“ ги има.

— Ще се обадя в понеделник и на управителя, но той работи в една стая с жената, с която вече разговарях, и вероятно не знае повече от нея. Не виждам как биха помогнали и адвокатите. Във всеки случай в понеделник ще поговорим пак. Дотогава не предприемай нищо.

— Защо промени решението си?

Разказа й.

— Изумително! Като в „Хазаинът на Лидия“.

— Хазаинът е на Оливия, а докторът е на Лидия.

— Все едно. Искаш ли да дойдеш да поиграем карти утре следобед? Предсказват лошо време. И Пол ще бъде.

Решиха да се уговорят допълнително.

Браво, Дмитри.

Не, браво на теб, че не забрави да кажеш на Едгар да полагат особени грижи за нея. Сякаш иначе щяха да я обиждат или да я блъснат по стълбите.

Вече нямаше съмнение какво трябва да прави. И то ще не ще, преди понеделник сутринта.

След като Едгар щеше да мълчи като гроб, а Бари Бек наистина не знаеше, тя щеше да се свърже по телефона направо с Доминик Микеланджело. Той можеше и да си затрае, но имаше вероятност да започне да се лигави: „Явявали ли сте се някога по телевизията? Гласът ви е на същинска красавица…“ Особено ако го намереше с чаша в ръка, което напоследък май бе обичайното му състояние. „Наистина ли не сте участвали в телевизията?“

А пък тя щеше да се зачуди защо ли се е пенсионирал едва на четирийсет и няколко години и е отишъл да живее в Бимини…

Трябваше да го направи още днес. Защото утре следобед можеше да отиде на карти и да остане за вечеря.

Чувстваше, че част от него иска точно това. Знаеше и точно коя част. Не можеше цели три години да наблюдава психоаналитик от ранга на доктор Палм и да не понаучи нещичко и за себе си.

Тя просто не му оставяше друг избор. Щом разбереше за камерите, щеше да вдигне врява до Бога — човек с нейните принципи нямаше да се остави да бъде купен. И после — край. Щяха да му лепнат дори инфаркта на Брендън. Е, един повече, един по-малко…

Проявяваше здрав разум, не параноя.

Не губеше самообладание. Докато тя свърши с чистенето и отиде на пазар, прехвърли в ума си всички варианти на поведение.

Прославеният баща на Дейзи се беше върнал от Вашингтон и обсипваше нея и Глен със задкулисна информация за близкоизточната криза. Не можеше да се съсредоточи, не си направи труда дори да ги запише.

Избра най-добрия начин за действие. Започна да обмисля детайлите. Стараеше се да остане спокоен.

Излезе и направи някои покупки. Бързаше нагоре по Медисън с надеждата, че няма да я срещне.

Изпревари я и успя да я види, като се върна.

Тя седеше на бюрото и се приготвяше да започне работа над ръкописа, с който се занимаваше цяла седмица.

Сложи бутилката в хладилника.

Наблюдаваше. Чакаше.

Когато часовниците им показаха пет часа и осем минути, тя свърши поредната глава и той набра номера й. Фелис дремеше в средата на леглото. Наблюдаваше ги на монитор едно, монитор две беше изключен.