Айра Левин - Кулата на ужасите

— Защо?

— За една бройка да падне върху него. Тъкмо лъскал онези неща… пилоните, които поддържат козирката пред входа. Тогава още беше портиер, домоуправител беше Рафаел. Паднала е точно до него, целият е бил в кръв. Управата го изпрати на свои разноски за цяла седмица в Дисниленд, заедно с жена му и децата.

— Браво на управата.

— А, тук никак не са стиснати. Иначе при толкова трупове всички ще избягат. Кой би продължил договора си? — Поклати глава и въздъхна. — „Връх на ужаса“… Божичко, чувствам се като във филм на Джейми Лий Къртис.

Кей закопча най-горното копче и се засмя.

— Готово, Джейми Лий. — Отстъпи крачка назад. — Тръгвай и носи много здраве на губернатора. Изглеждаш фантастично.

В стаичката за пощата я чакаше луксозно опакован пакет, адресиран с калиграфски почерк от място, наречено „Викториана“ на Източна Осемдесет и девета улица. Имаше размери на кутия за обувки, беше тежичък, с красиво отпечатан етикет „Ар Нуво“. Докато пътуваше нагоре с мъжа с козята брадичка от дванайсетия етаж и семейна двойка японци на средна възраст, които слязоха на шестнайсетия, гадаеше кой и какво й изпраща.

„Кой“ се оказаха Норман и Джун. На плътната кремава картичка, увенчана с емблемата на „Дайадъм“, с едрия закръглен почерк на Норман беше написано: „Безоблачно небе, ярки звезди, много щастие. Обичаме те. Норман и Джун“.

„Какво“-то беше великолепен телескоп от мед с две секции, които се отваряха на четирийсет и петдесет сантиметра, поставен в пластмасова опаковка и увит с тъмносиня мека хартия. Окулярът беше гравиран с Камбаната на свободата, името Синклер и годината хиляда осемстотин деветдесет и трета.

Започна да гледа от прозореца — влекач теглеше шлеп нагоре по реката, бяла яхта се носеше по течението. Колите на моста Трайборо. Прозорците на небостъргачите, през част от които надничаха телескопи на триножници. Почувства се като арабски звездоброец. Усети допир по коляното. Фелис мъркаше, скокнала на перваза на прозореца.

Отиде на битака на Двайсет и шеста улица с Рокси и Флетчър и си купи два калаени свещника. Посетиха възстановките на „Ани Хол“ и „Манхатън“ и вечеряха в китайски ресторант.

Изчете един добър ръкопис. Ходи на фризьор и си подстрига и изми косата. Обядва в „Сезоните“ с Флорънс Лиъри Уинтроп. На масата на Шиър седеше съвършено непознат човек. Присъства на съвещание на ръководството на издателството.

Домашният й ден тази седмица се падна в сряда. Времето беше отвратително — ситен дъжд се сипеше върху кафявия парк, оловносивото езеро, иглата на върха на Еврейския музей и унилите градинки между черните покриви на каменните къщи наоколо. Нищо не изглеждаше по-добро от стоенето вкъщи въпреки битката с обърканите стрелки и разкривения почерк по страниците от ръкописа на Флорънс.

Сузана чистеше кървавите петна от сакото за езда на Дерек и това я наведе на мисълта, че моментът е извънредно удобен за пране — машините в сутерена бяха свободни и нямаше да чака ред. Часът беше три и двайсет и пет. Остави Сузана на грижите й и извади натъпкания с дрехи и други неща за пране панер от шкафа за бельо. Фелис надникна в антрето да види какво става. Събра кърпите от банята и кухнята, измъкна праха за пране от шкафа под умивалника и няколко двайсетачета от чашката с Мики Маус.

Когато внесе в облицованата с бели плочки перачница препълнения панер с кутията прах за пране отгоре, от една сушилня срещу вратата се обърна Пит еди-кой си с червеникавокестенявата коса и се зазяпа в нея. От ръката му към панера висеше нещо жълто.

— Здравей — каза тя, отиде встрани и стовари панера върху първата пералня. От другия край на подредените до стената машини се чуваше приглушено бучене и светеше червена лампичка. Отгоре беше оставен празен панер.

— Здравей. — Гласът му прокънтя, засилен от ехото на плочките. — Как си?

— Добре съм. — Веднага съжали, че не е гримирана въпреки младенческата му възраст. — А ти?

— И аз — отвърна Пит… да, Хендърсън. — Подреди ли се вече?

— Горе-долу. — Не можа да не отговори на сияйната му усмивка. Зелената тениска и джинсите, които носеше, страшно му отиваха. Извърна се и отвори капаците на две перални. Извади филтрите и каза:

— Оборудването е супер. Въобще всичко в сградата е първокласно.

— Замислено е като за частни апартаменти. — Говореше, загледан в сушилнята.

— За мен е по-добре, че не са.

— И за мен.

Сложи настрана праха за пране и започна да изпразва панера — цветните неща в едната пералня, белите — в другата.