Гюнар Столесен - Докато смъртта ни раздели

Отроних сухо:

— Тя не е привърженичка на… разводите.

— Така ли? Но може би моя щеше да го приеме, за да си отмъсти по някакъв начин. Ще ти кажа, Веум: имал съм десетки жени, но само една от тях е моя съпруга. Ако разбираш какво искам да кажа. Можех да се развеждам и пак да се женя сто пъти, но какъв е смисълът? Под юргана всичко е все същото. Да не забравяме, че има и деца, и задължения спрямо тях. А за децата човек би трябвало да се грижи. Когато умреш, децата ще живеят след теб като продължение на твоето присъствие и на това, което си бил. — Той се поизправи и пак седна на пейката. — Аз се грижа за децата. За моите деца. Имам и едно извънбрачно, роди се преди много години, когато вече бях женен. Не можех да… Но аз непрекъснато подкрепях това дете, момче е, през целия му досегашен живот, давах му всичко необходимо, всичко, което можех да му дам… И го третирам като свое, въпреки че не носи името ми. Така че заради децата аз така и не се разведох. И защо? Като семеен мъж съм имал толкова връзки с жени, колкото щях да имам и ако не бях женен, дори мисля, че съм имал повече. Едно момиче ляга с женения мъж с много по-малко предразсъдъци, отколкото с неженения, то просто не се безпокои, че ще трябва да се омъжва за него.

Двама млади мъже влязоха в сауната. Те хвърлиха погледи към Люсне и седнаха в най-отдалечения ъгъл.

Люсне ги проследи с очи, но без да им обръща специално внимание, само дето погледът му сякаш се наля с олово.

Казах:

— А жена ти? Какво е нейното място в живота ти?

Той ме погледна неразбиращо:

— Жена ми? Тя трябва да ме приема такъв, какъвто съм. Аз й обезпечавам средства и спя с нея. Но бог ми е свидетел, че това не се случва често. По нейна вина. Тогава защо един мъж като мен да не ходи с други?

Кимнах:

— Сигурно си прав.

Той снижи глас:

— Но да се върнем към Венке. Тя беше прекрасна. Ако някога излезе навън от… Ще ти кажа… — Изведнъж се вторачи право в мен: — Измъкни я от там, Веум. Спаси я, за да си дойде при мен!

Станах.

— Щяхме да плуваме, нали?

— Да?

И той стана.

— Да, хайде. Достатъчно се потихме.

Нахлузихме си банските гащета пред сауната. Казах:

— А Юнас Андресен, срещал ли си го някога?

— Да, няколко пъти. Идваше в канцеларията да я взема. Даже се договорихме, та му осигурих няколко бутилки. — Той ми смигна. — Но всичко беше чисто делово, Веум, нищо друго. Този човек ми беше симпатичен. Но нямаше характер. Мисля, че щеше да умре, ако пробяга дори двадесет метра.

— Той вече умря — поясних.

— Да. Но не от бягане, нали?

Заплувахме покрай стената на басейна, насам-натам, направихме първата обиколка в пълно мълчание. След сауната първият скок във водата беше като скок в жарава. Почти не се усещаше, че си във вода. След няколко загребвания в главата ми нещо започна да се разпуква, после изведнъж придобих чувство за температурата, почувствах се изключително ободрен.

Водата беше зеленикава, а във въздуха тегнеше мирис на хлор. Люсне плуваше успоредно с мен, задминаваше ме, после спираше да ме изчаква. Продължи размишленията си на тема брак:

— Та да се върнем на това, за което си говорихме, Веум. Да се разведеш или да не се развеждаш. Имах една добра приятелка, много добра — ходехме почти шест години. Шест дълги и хубави години. Тя беше омъжена, аз — женен, но никой от нас не говореше, че трябва да се развеждаме и да се съберем. Пак повтарям: какъв е смисълът? След като и така си ни беше много добре. Ако се ожениш, трябва да търпиш всички ежедневни караници, всички ежедневни проблемчета, трябва да гледаш цял ден една и съща мутра, сутрин, обед, вечер… докато ние… Срещахме се всяка втора седмица или нещо такова, от време на време по-често или по-рядко и ни беше добре. Ей така. Ала после тя се разведе, омъжи се за друг и напусна града.

Продължихме да плуваме. По едно време се обадих:

— От услугите, които правиш на разни хора, от тези бутилки, печелиш ли?

Той отрицателно врътна глава:

— Не, не. Това са само приятелски услуги: доставям бутилки на хора, които са ми симпатични. На такива като Венке и разбира се, на мен.

— А, значи ти си си симпатичен на самия себе си?

— Така ли излиза?

Той сякаш се позамисли, но тутакси оголи зъби в широка усмивка. Беше намерил правилния отговор:

— Да, тъй е.

— Но им вземаш пари, нали?

— Нито стотинка повече от това, което сам плащам. Не го правя за пари. Има други, които печелят добре, не и аз. Парите всъщност не са основната цел на живота ми.

— Вече разбрах коя е тя.