Гюнар Столесен - Докато смъртта ни раздели

Той опря лакти на колената и аз видях, че има косми и по гърба си, в същия желязносив оттенък като косата му. Наричали са го Вълка. Някога или някъде в живота на Рикард Люсне не може да не е имало хора, които да са го наричали Вълка.

Продължи:

— Ето, колко време мина, откак тя е при мен тук на работа? Две или три години се опитвах да я хвана, Веум. Да, не по такъв начин, както се ловува за други жени, не, Венке не е от този тип. Тя е тиха и стеснителна, не е от онези, които можеш да повикаш на бутилка вино и да им разкажеш някоя интересна история, а после, когато все още не са престанали да се кикотят, изведнъж откриват, че се намират голи в леглото ти и размахват крака. Не, Венке е по-различна.

Обливах се в пот. Сякаш и очите ми се потяха. Тялото ми ставаше топло и тежко. Все едно, че имах температура, но не съвсем. Това беше положителна температура, целебна температура. Казах:

— Така ли? Но въпреки това ти я преследваше, а?

— Да. Не можех да се овладея. Никой, който е бил близо до нея, не би могъл. Тя просто омагьосва. Не си ли го забелязал?

— Не — отроних аз с напрежение. — Не съм.

— Знаех го инстинктивно, Веум, а аз съм виждал доста жени, знаех, че това е растение, с което трябва да се занимавам дълго време, докато то се разтвори и налее листата си… докато разцъфти за мен така, както не е цъфтяло за никого друг… и се оказах прав.

Студено пробождане в сърцето, сякаш някой бе забил в него ледено острие.

— Аха?

— Да. Най-накрая, във вторник — тази седмица.

Главата му почти висеше ниско между бедрата му.

Тилът му беше почервенял от усилие и сега той по-тежко носеше възрастта си. В косата му блестяха капчици пот и я правеха да изглежда по-тънка и рядка. На темето му вече се провиждаше плешивина, а вените по челото му нервно пулсираха.

— Вторник? Тази седмица?

Той обърна глава към мен и ме изгледа като наранен вол. Очите му се бяха зачервили.

— Две или три години я преследвах, Веум. Часове съм разговарял с нея, пил съм кафе след кафе… Правех й услуги. Можех да й ги правя, да й доставям разни неща. Давах й извънредно свободни дни заради детето. Но тя продължаваше да упорства, да се държи резервирано. И тогава се заклех, че няма да се оставя. Ако на света имаше жена, която да желаех, това беше тя! И нямаше да ми се измъкне! Всяка жена изисква особен подход и винаги е достъпна отнякъде, въпросът е да разбереш откъде. Ето кое е понякога дяволски трудно. И така, във вторник…

— Е?

— Бях я поканил на вечеря, от доста отдавна. Аз съм женен и това можеше да стане само когато жена ми отсъства от къщи. А във вторник тя беше в Тронхайм, по някакви семейни работи. Тогава рекох на Венке: „Нали ми обеща да излезеш с мен?“ И тя не възрази.

— Вие и преди това бяхте излизали заедно, нали?

— Не. Фактически не бяхме. Така че можеш да си представиш как се почувствах. Накратко казано, стана така. Първо хапнахме, после я придружих до дома й и почаках отвън на стълбата, докато тя изпрати момичето, което беше оставила при детето. А после, после аз я обладах тъй, както не бях обладавал никоя жена преди това, Веум! — Той силно удари с юмрук по разтворената длан на другата си ръка. — Поврага! А ето че сега, само три дни след това…

Във вторник, докато аз бях разговарял с Юнас Андресен. Но нали тя ми каза, че…

— Не става дума за някакво обикновено любовно изживяване, Веум. А за нещо грандиозно, такова, каквото дори един дърт разбойник като мен никога не е имал. Наистина невероятно. И то с жена, по-млада от теб с двайсет години и която въпреки това има на какво да те научи. Направо да се разплачеш, а, Веум?

Смотолевих нещо и казах с дрезгав глас:

— А тя, тя показа ли с нещо защо изведнъж й се е приискало да ти се отдаде?

Люсне ме погледна. Устните му се изкривиха в усмивка.

— Да ми се отдаде? Ти дърдориш като стара госпожица, Веум! — Лицето му надвисна над моето. — Тя не се отдаде, а се люби с мен така, че земята се тресеше. И после… после каза, че никога не й е било така добре. Значи и от мен е получила нещичко.

Казах:

— Ти какво, да не си решил да ми отхапеш носа?

Той отдръпна лицето си от моето.

— Не бъди толкова кисел, Веум. Да не би да ревнуваш? Може би си имал известни намерения?

— Моите отношения с госпожа Андресен са съвсем… професионални.

— Я не ме разсмивай! Сякаш някой е в състояние да има, както казваш, чисто професионални отношения с Венке. Повярвай ми, ако някой би могъл да ме тласне към развод, то това ще бъде жена като нея.