Гюнар Столесен - Докато смъртта ни раздели

Райдар Баугнес ме изпрати до стълбите. Когато жена му влезе вътре, той ми довери тихо:

— Не исках да го кажа в нейно присъствие, но тук, като мъж на мъж, Веум, аз заявявам, че не ми липсват мъжки страсти. Днешният свят ни предлага доста изкушения. В службата си имам много и хубави млади момичета, пък и не всички са недостъпни, особено някои от тях… Бих могъл…

По пътя разсъждавах над последните думи на Райдар Баугнес и си спомних какво ми бе казал Юнас Андресен само преди два дни. Райдар Баугнес беше говорил за „страсти“, а Юнас Андресен — за „любов“. И се питах дали двамата наистина имаха предвид едно и също нещо.

И освен това някои хора вече бяха започнали да ми липсват. Например Юнас.

На връщане към Квамскуг аз се отклоних от главния път и навлязох в страничен, настлан с чакъл и отвеждащ към една закътана планинска долина. Пътят криволичеше нагоре и само липсата на сняг през тази зима го правеше проходим тъй рано през март. Но и сега не стигнах много надалеч. Когато стана прекалено хлъзгаво, аз свих настрана, паркирах и излязох от колата. Поех бързо нагоре, вдишвах дълбоко острия планински въздух така, че да стигне дълбоко в дробовете ми.

Долината беше девствена и прекрасна и ако имах време, щеше да ме отведе нагоре покрай нападалите дървета чак до голите планински зъбери. Ако беше лято, тук щеше да е зелено и свежо, обградено от ниската брезова горица, а сега бе жълто-кафяво и изпълнено тук-там с бяло и сиво.

Далеч долу лъкатушеше рекичка и по-късно през годината пъстървите щяха да чакат на опашка, за да се придвижат нагоре, към дълбоките планински езера, за да хвърлят там хайвера си. Неведнъж бях прекарвал вечери край тази река, наблюдавайки как слънцето се спуска все по-ниско и по-ниско зад планинските върхове, а въздухът става все по-студен и по-студен с всяка изминала секунда.

С баща, който не се интересуваше от природата, а прекарваше по-голямата част от свободното си време в музеите или над книги за древнонорвежката митология, аз израснах, без да съм уловил в детството си своята първа пъстърва. По-късно се научих да ценя разходките извън града, но бях премного дете на паважа, за да се отделям за по-дълго време от песента на трафика, от пушека и гальовния досег на нечистите газове до кожата, ала все пак от време на време ми беше добре да изчезна, да изтръскам прахоляка от сетивата си и да прекарам няколко часа на чист въздух, край бистра рекичка, с въдица в ръка. В такива случаи идвах в тази долина, до която се стига само за час.

Няколко пъти оставах тук, додето нощта ме обгръщаше с мрака си. Кладях огън край реката и си варях кафе в очукана почерняла бака, а после го пиех от консервена кутия. Така си стоях там, осветен и сгрят от огъня, сред тишината, нарушавана единствено от пукота на изгарящите сухи клонки. Седях, вслушан и в други звуци, но птичките бяха отлетели. Само един плашлив таралеж се ровеше в храстите, а много рядко се чуваше квакането на някоя жаба. Иначе всичко бе тихо и безмълвно като звездите над мен и планинските възвишения наоколо.

Този път не носех рибарски принадлежности и бях дошъл само за да се откъсна за няколко часа от всичко, да го премисля от разстояние и да поставя мислите си там, където би трябвало да бъдат.

Въздухът бе студен, а аз не бях облечен подходящо. Обут бях в половинки и снегът ги подмокри. Трябваше да се върна.

С мислите, които ме обсебваха, аз всъщност и не бях в състояние да се любувам на която и да било долина. Те не ме напускаха, подчиняваха чувствата, мозъка и сърцето ми, бушуваха в мен, пораждаха хаос в главата ми.

Щом влязох в града, подкарах колата веднага към къщи. Взех душ, смених ризата и вратовръзката си. След това се отправих към най-луксозния хотел в града, където не сервират на клиенти в ежедневно облекло.

Беше още рано и барът бе полупълен или полупразен, в зависимост от това кой как го вижда. Избрах си едно столче и поръчах двойно уиски. Когато пия в барове, пия уиски. То по-добре приляга на интериора им, отколкото акевит. Акевит може да се пие у дома, в планината, на море или където и да било, но не и в бар. В бар се пият уиски, водка или коктейли, които се поръчват с речник на чуждите думи. Аз обаче съм прост човек с прости навици, а речника си оставих у дома. Затуй си поръчах уиски.

В заведението имаше една жена. В този хотел е така, че в заведенията му винаги има жени. Това е най-сигурното място в града, където можеш да ги намериш във всяка възраст и на всякакви цени.