Гюнар Столесен - Докато смъртта ни раздели

Нямах време за дипломация и направо му казах:

— Не е истина, че Харалд Юллвен е бил мъртъв.

— Не? — Той започна да побледнява. — Намери ли го?

— Да. — Погледнах го твърдо в очите, той не издържа погледа ми и очите му се извърнаха настрана.

— Но Шауер-Юхан, Юхан Улсен, е мъртъв, защото е бил убит вместо Харалд Юллвен през хиляда деветстотин седемдесет и първа. И това сте направили ти и Харалд Юллвен.

Той побледня още повече:

— Слушай, Веум, ако си дошъл тук, за да…

— Във всеки случай не съм дошъл тук, за да ям ростбиф. Основният момент в това дело не е пожарът от хиляда деветстотин петдесет и трета, а това, което се е случило почти двайсет години по-късно, през хиляда деветстотин седемдесет и втора.

— Хиляда деветстотин седемдесет и втора?

— Що се отнася до пожара на „Фьосангервайен“, почти всичко е било ясно през цялото време, ала не е можело да се докаже. Сега обаче аз притежавам признанията на самия Харалд Юллвен и…

— Нима той призна? — Фанебюст ме погледна недоверчиво.

Продължих, без да удостоявам въпроса му с внимание:

— Първото нещо, за което се запитах, бе: кой би могъл да има полза от убийството на Ялмар Нюмарк? Защото той беше убит съвсем хладнокръвно. От кого? Не от Хагбарт Хеле, който притежава огромно състояние в чужбина, и едва ли ще си цапа ръцете. Нито пък от самия Харалд Юллвен, ако беше жив, защото той вече бе преминал тези перипетии, напълно убеден, че против него не съществува и най-малкото доказателство. Не и ти, който си бил отговорен за следствието по онова време, въпреки че винаги е съществувала вероятността някой да дойде и да докаже това, с което не сте успели да се справите през хиляда деветстотин петдесет и трета. Кой обаче се интересува да запази днес престижа си отпреди трийсет години?

Конрад Фанебюст поздрави сухо един политик, който мина покрай нас с чиния, напълнена с риба. Изразът на лицето му говореше ясно, че той не желае никой друг да участва в разговора ни. В него долавях нещо упорито и възбудено, като го наблюдавах как стои с твърд и изправен гръб, с неподвижна вилица в едната ръка и с празна чиния в другата.

Казах:

— Но и ти, и Ялмар Нюмарк сте били убедени, че Харалд Юллвен наистина е бил Ротеифтен, особено след пожара в „Пофугл“. А седемнайсет години по-късно ти си имал нужда от услугите на точно такъв човек като Ротеифтен.

— Това е смешно, Веум, аз…

— Това, което се е случило седемнайсет години по-късно, около хиляда деветстотин и седемдесета, е, че нещата с фирмата, на която си бил собственик, започнали да вървят зле. Може би се е случило нещо, което не е било във възможностите ти да го контролираш, или пък е трябвало нещо да скриеш. Във всеки случай за теб е било необходимо да се отървеш от партньора си.

— Вергер? Но той…

— Той загина при пожар, нали? Един нещастен случай, може би? Може би някой е щял да погледне по-отблизо на този случай, ако е била установена ясната и видима връзка, съществувала между Конрад Фанебюст и Харалд Юллвен така дълго, та чак до хиляда деветстотин седемдесет и първа година.

— Такава връзка не съществува — обади се дрезгаво той.

— А, така ли? Получих обаче доказателствата току-що, а освен това и по време на разговора ни днес следобед. Ти ми каза, че Харалд Юллвен бил мъртъв, но няколко часа по-късно аз стоях лице в лице с него. Значи през хиляда деветстотин седемдесет и първа не е бил убит Харалд Юллвен, а Шауер-Юхан, твоят стар боен другар. Явно е, че дружбата не означава нищо, когато трябва да се защищават собствените интереси. Ти вече си видял приликата в структурата на тялото, която е съществувала между Юллвен и Шауер-Юхан и най-вече увреждането на крака. И с цел да накараш Харалд Юллвен да изчезне от лицето на земята, защото ти е бил необходим за нещо, ти си пожертвал Шауер-Юхан. Той не е струвал много, а?

Фанебюст бе смъртноблед, а на лицето му избиха червени петна.

— Значи, аз съм трябвало да…

— Използвал си Ротеифтен, за да се отървеш от своя съдружник. Ти си купил и по този начин си разрушил границата между идеалите, които двамата сте лелеяли някога.

— Това са нелепи брътвежи, Веум!

— Аха? Дай да погледнем и материалите за този пожар. Заедно с полицията. Въз основа на това, което знаем днес.

— Слушай…

— Защо тогава ти беше необходимо да лъжеш, че с Шауер-Юхан сте убили Харалд Юллвен през хиляда деветстотин седемдесет и първа? Някога ти си се борил геройски против нацизма, Фанебюст, но изглежда, че напразно си се борил. Нацизмът е жив. Ала истински опасните нацисти днес не са тези, които се представляват от юношите в униформата на Хитлерюгенд или от изкуфелите носталгици от Националния сбор. Опасен е нацизмът, който се изявява чрез теб и подобните на теб човешки изчадия. Само че те просто носят други имена. — Гласът ми трепна. — И тогава животът не означава нищо за тях. Животът на Ялмар Нюмарк, Шауер-Юхан или на Олга Сьоренсен.