Гюнар Столесен - Докато смъртта ни раздели

Мюс бавно се обърна:

— Кажи сега, веднъж завинаги, каква работа имаше тук, Веум?

— Както току-що казах…

— И бъди така добър да ни съобщиш окончателната си версия още от първия път. Не желая да говоря с теб за нещо повече от най-необходимото. Ти знаеш моето отношение към труповете. То се различава от твоето.

— Да. Ти си този, който винаги закъснява на местопроизшествието, нали? — отроних аз.

— Само още нещо от този калибър, и ще прекараш остатъка от деня в предварителния арест — отговори той. — Може би трябва наистина да извършим това, но…

Вдигнах ръце и той млъкна.

— Както казах, дамата е била приятелка на Шауер-Юхан, убит през хиляда деветстотин седемдесет и първа година, като по същото време е бил убит и един мъж на име Харалд Юллвен. Харалд Юллвен, който вероятно е бил идентичен с масовия убиец от военните години Ротеифтен и който освен това може би е бил замесен в трагичния пожар във фабриката „Пофугл“ през хиляда деветстотин петдесет и трета година.

Мюс сякаш прегриза нещо в устата си:

— Слушай, Веум. Може би и вероятно, хиляда деветстотин седемдесет и първа и хиляда деветстотин петдесет и трета — боже господи! Аз те питам защо си тук днес, не те моля да ми изнасяш лекция по история!

— Не, разбира се. Намирам се тук днес, защото разследвам някои неща, свързани както с пожара от хиляда деветстотин петдесет и трета, така и не по-малко с изчезването, станало през хиляда деветстотин седемдесет и първа. Това именно бяха нещата, за които исках да питам Олга Сьоренсен.

— Олга Сьоренсен? Това ли е името й?

— Това във всеки случай е името на тази, която живее тук. Попитайте госпожата на първия етаж, вдясно. Именно тя ми даде информацията, че вчера Олга Сьоренсен е била посетена от един мъж, който е куцал.

— Едни обичат трупове, на други им харесват куцащи, и какво от това?

— Слушай, Мюс. Харалд Юллвен е куцал. Шауер-Юхан е куцал. Мъжът, който е бил тук вчера, е куцал. Мъжът, когото са видели да излиза от къщата, където умря Ялмар Нюмарк, е куцал. Това не ти ли се струва забележително?

— Добре, в такъв случай ние сме нация от куцащи хора, и какво? Едни куцат, други стават частни детективи. Предпочитам да имам работа с първите.

— Но…

— Докато сме на тази тема, Веум: нима не е останала работа за частните детективи днес? Имам предвид това, че си принуден да се връщаш назад, чак до хиляда деветстотин петдесет и трета година, за да намериш случай за разследване. — Той извърна леко глава към Исаксен, за да се убеди, че има публика, която да го слуша. Такава наистина имаше: Исаксен се усмихна учтиво, но съвсем сухо.

— А хиляда деветстотин седемдесет й първа година, Мюс? Това е така отдавна.

— Не е, само преди десет години. А в твоя календар може и отдавна да не е така. Това може би е долу-горе промеждутъкът между два твои хонорара, а?

— Във всеки случай аз го смятам за впечатляващо. И бих те посъветвал да разследваш случая по-внимателно. Да разбереш например кой е бил тук.

Той каза спокойно:

— Ще направим това, Веум. Не е необходимо да ни даваш наставления как да си вършим работата. Започнал съм в този бранш, когато ти още не си бил излязъл от пелените, така че не ме поучавай.

Той се отдръпна от мен и се премести по-настрана. Ритна с върха на обувката си едно от празните шишета и остана прав, с разкрачени крака по средата на пода.

След като огледа всичко наоколо, той пак се обърна към мен:

— Анализирайки цялостната картина, най-вероятно е, да е нещастен случай. Дамата е изпила малко повече бира. В пиянството си е загубила равновесие и е ударила главата си в ръба на стола ей там. — Той посочи кървавото петно. — А ударът е бил смъртоносен.

— Точно така. Нещастен случай. И именно това е бил коронният номер на Харалд Юллвен. Нещастните случаи.

— Но ти не каза ли току-що, че Харалд Юллвен е бил убит през тази прословута хиляда деветстотин седемдесет и първа година?

— Привидно е бил.

— Имаш богат речник, Веум: може би, вероятно, привидно…

— Вие трябва да се запишете в курсовете по латиноамерикански танци, вие двамата — казах злъчно аз. — Доста подходяща двойка сте.

Той не обърна внимание на думите ми и каза на Исаксен:

— Другите дали идват насам? Аутопсията ще покаже какво е съдържанието на алкохола в кръвта й и каква е била причината за смъртта й. Ако разменим някоя и друга дума със съседите и съберем тук всичко, което би могло да послужи за веществени доказателства, мисля, че ситуацията ще бъде под наш контрол.