Робин Слоун - Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

Корвина е разбрал всичко погрешно. Плановете на Пенумбра не са се проваляли, защото той е безнадежден щурак. Ако Корвина е прав, това означава никой никога да не опитва нещо ново и рисковано. Може би плановете на Пенумбра са се проваляли досега, защото не е получавал достатъчно помощ. Може би той не е имал някой Мат или Нийл, някоя Ашли или Кат на своя страна – досега. Корвина каза: Трябва да спреш Пенумбра .

Не, точно обратното. Ние ще му помогнем.

Зората настъпва и когато улиците са огрени от бледата й светлина, знам, че няма смисъл да очаквам Пенумбра. Той няма да дойде в книжарницата, носеща неговото име. Тръгнал е към „Гугъл". Само след два часа проектът, по който Пенумбра и неговите братя и сестри са работили от десетилетия, всъщност от векове, ще се сбъдне. Вероятно в момента моят шеф похапва някъде победоносния си бейгъл.

Тук, в книжарницата, Мат прибира обратно прожекторите си в техния дунапренен сив саркофаг. Нийл отнася намачкания бял картон до кофата за боклук. Аз навивам оранжевите кабели и оправям бюрото. Всичко изглежда същото; нищо не се е променило, нищо не е разместено. И все пак нещо е различно. Направихме снимки на всяка повърхност: на рафтовете, на бюрото, на вратата, на пода. Направихме снимки на книгите, на абсолютно всички, на онези отпред и на онези от Другия списък . Не снимахме страниците вътре, разбира се – това би било проект в различен мащаб. Ако някой ден играете играта „Братята супер книжари" и минавате из триизмерното изображение на книжарницата на Пенумбра с жълто-розовата светлина, навлизаща през стъклената витрина, и с особения мъглив ефект, надигащ се от задната част на помещението, и решите наистина да прочетете някоя от книгите с красива текстура: кофти. Моделът на Нийл може да отговаря на външния вид на книжарницата, но не и на истинското й съдържание.

– Закуска? – пита Нийл.

– Закуска! – съгласява се Мат.

И ние си тръгваме. Това е. Загасям лампите и дърпам плътно вратата зад себе си. Камбанката издрънчава звънко. Никога не съм имал ключ.

– Дай да видя снимките – казва Нийл и посяга към апарата на Мат.

– Не, все още не – отвръща Мат и го издърпва от ръцете му. – Трябва да ги градирам. Това е само суровият материал.

– Да ги градираш? Като А-Б-В...

– Цветова градация – по-скоро корекция. Превод: трябва да ги направя да изглеждат страхотно.

После Мат повдига вежди.

– Мислех, че работиш с филмови студиа, Ша, и си наясно с това.

– Той ти е казал? – Нийл се обръща и ме поглежда с разширени от възмущение очи. – Казал си му? Има документи, които...

– Трябва да се отбиеш в ИЛМ следващата седмица – казва спокойно Мат. – Ще ти покажа някои неща.

Двамата вече са на разстояние пред мен, вървят по тротоара и почти са стигнали до колата на Нийл, но аз стоя пред широката стъклена витрина с големия златен шрифт: мистър Пенумбра , изписано с красивия геритзун. Вътре е тъмно. Долепям ръката си до символа на братството – две ръце, отворени като книга – и когато я отдръпвам, на стъклото остава отпечатъкът от моята длан с разперени пет пръста.

ГОЛЯМ, НАИСТИНА МНОГО ГОЛЯМ ТОП

Най-накрая е време да се разбие кодът, чакал за това петстотин години.

Кат е изискала за представлението амфитеатъра за визуализации на „Гугъл" с големите му екрани. Преместила е маси от столовата с тентата и ги е разположила отпред; прилича на команден пулт, но в пикник стил.

Денят е прекрасен; чисто синьо небе, тук-там опръскано с бели облаци във формата на изящни запетайки и заврънтулки. Колибрита се спускат, за да огледат екраните, после се понасят отново към искрящо зелените открити поляни. В далечината се носи музика; духовият оркестър на „Гугъл" репетира алгоритмично създаден валс.

Под нас специално подбраният от Кат взвод за разбиване на кодове се настанява на сцената. Вадят се лаптопи, всеки украсен с различна колекция от цветни стикери и холограми; гугълците се включват в контактите и към фиброоптиката, свиват и разгъват пръсти, подготвяйки се за атака.

Игор е един от тях. Гениалните му намеси на срещата в книжарницата са му спечелили тази специална покана: днес му е разрешено да си поиграе в Голямата кутия. Привел се е над своя лаптоп, тънките му ръце са размазано синкаво петънце от мястото, където гледам, а двама гугълци са се надвесили над рамото му и зяпат нещо с широко отворени очи.

Кат обикаля и обменя по няколко думи с всеки от гугълците. Усмихва се и кимва, потупва ги по гърбовете. Днес тя е генералът, а това е нейната армия.