Робин Слоун - Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

Тиндъл, Лапен, Имберт и Федоров – всички са тук, заедно с останалите от местните чираци. Седят в края на амфитеатъра в една редица на най-горното стъпало. Пристигат и други. Среброкосата Мюриъл е тук, както и Грег с конската опашка. Той стои днес с хората от братството, не с колегите си от „Гугъл".

Повечето от тях са в късна средна възраст. Някои, като Лапен, са доста възрастни, а неколцина са дори още по-стари. Има направо древен мъж в инвалидна количка, очите му са хлътнали в очните ябълки, лицето му е бледо и кожата му е набръчкана като носна кърпичка; придружава го млад помощник в спретнат костюм. Мъжът немощно поздравява Федоров, който го потупва нежно по ръката.

И най-накрая ето го и Пенумбра. Той е събрал групичка около себе си в края на амфитеатъра и обяснява на хората какво ще се случи. Усмихва се и ръкомаха, сочи към гугълците и техните маси, към Кат, към мен.

Не съм му казал за обаждането на Корвина и не възнамерявам да го правя. Първия читател вече няма никакво значение за нас. Важни са единствено хората в този амфитеатър и пъзелът на тези екрани.

– Ела тук, момчето ми, ела тук – казва Пенумбра. – Запознай се както трябва с Мюриъл.

Усмихвам се и разтърсвам ръката й. Мюриъл е красива. Косата й е сребриста, почти бяла, но кожата й е гладка и само около очите й има малка дантела от бръчици.

– Мюриъл има ферма за кози – казва Пенумбра. – Трябва да заведеш ъъъ... приятелката си... нали знаеш – кимва с глава към Кат, – трябва да я заведеш там. Красиво е.

Мюриъл се усмихва леко.

– Пролетта е най-подходящото време. Тогава се раждат козленцата.

После се обръща закачливо към Пенумбра.

– Правиш ни чудесна реклама, Аякс, но ми се иска да ни посещаваш по-често.

Намига му.

– О, бях толкова зает с книжарницата, но сега, след това? – размахва той ръце, ахва с широко отворена уста и на лицето му се изписва въодушевено изражение от типа „Казва ли ти някой какво ще стане?". – След това... всичко е възможно.

Чакай малко – тук да не би да става нещо?

Не може да става нещо, нали?

О, май става нещо.

– Добре, тишина, моля всички, тишина! – провиква се Кат от средата на амфитеатъра. Поглежда нагоре към тълпата от мъдреци, събрали се на каменните стъпала. – И така, аз съм Кат Потенте, МП за този проект. Радвам се, че всички сте тук, но има някои неща, които трябва да знаете. Първо, може да използвате безжичната мрежа за интернета, но фиброоптиката е само за служителите на „Гугъл".

Поглеждам към струпалите се членове на братството. Тиндъл има джобен часовник, прикачен към панталоните му с дълга верижка, и в момента проверява колко е часът. Не мисля, че връзката към интернета ще бъде проблем.

Кат поглежда към листа със задачите в ръката си.

– Второ, не пишете в блогове, не туитвайте, не пускайте никакво инфо на живо за това, което ще видите тук.

Имберт настройва един астролаб. Сериозно, Кат: няма да е проблем.

– И трето – усмихва се тя. – Това няма да ни отнеме много време, така че не се настанявайте удобно.

Сега се обръща към своята армия.

– Все още не знаем с какъв вид код си имаме работа – казва тя. – Първо трябва да разберем това. Ето защо ще работим паралелно. Имаме двеста виртуални машини, готови и чакащи в Голямата кутия, а вашият код ще тръгне автоматически на правилното място, ако просто го тагнете „кодекс". Всички готови ли сте?

Всички гугълци кимват.

Едно момиче си слага тъмни очила.

– Давайте.

Екраните светват, истински блицкриг от визуализирани данни и проучвания. Текстът на МАНУЦИИ мига ярко, нащърбен на места, разположен в квадратни букви, представен в кодове и конзоли. Това вече не е книга; това е бунище за данни. По екраните се носят скици и диаграми. По команда на Кат компютрите на „Гугъл" изтискват и прецеждат информацията по деветстотин различни начина. Девет хиляди. Все още нищо.

Гугълците търсят послание – каквото и да е послание – в текста. Може да е цяла книга, може да са няколко изречения, може да е една-едничка дума. Никой, дори от членовете на Свещената матрица , не знае какво ни очаква тук или как го е закодирал Мануций, и това е много трудна задача. За щастие, гугълците обичат трудните задачи.

Сега вече се развихрят. По екраните се появяват кръстове, спирали и цели танцуващи галактики от цветове. Графиките придобиват нови измерения – първо стават кубове, пирамиди и кръгове, после пускат дълги пипала. Очите ми се въртят бясно, докато се опитвам да следя всичко. Латински речник проблясва на екрана – цял един език, проучен за милисекунди. Има графики с и-грами и диаграми на Вонегът 66. Появяват се карти, на които последователността от букви някак си е „преведена" в дължини и ширини и се разпростира по целия свят, мрежа от точки през Сибир и Южния Пасифик.