Робин Слоун - Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

Нищо.

Екраните мигат и проблясват, докато гугълците пробват всичко от всякакъв ъгъл. Членовете на братството мърморят. Някои все още се усмихват; други са вече намръщени. Когато на екрана се появява гигантска шахматна дъска с купчини букви, разположени на всяко квадратче, Федоров изсумтява и измърморва:

– Това сме го пробвали в 1627 г.

Затова ли Корвина смята, че този проект няма да успее – защото братството буквално е пробвало всичко? Или просто защото това е мамене – тъй като старият Мануций не е ползвал ярки екрани или виртуални машини? Ако проследиш логиката на тези две линии, те ще те доведат право надолу, в Читалнята с нейните тебешири и вериги, и нищо друго. Все още не вярвам, че тайната на безсмъртието ей сегичка ще се появи на един от тези екрани, но божичко, как искам Корвина да греши! Искам „Гугъл" да разбие този код.

– Добре – обявява Кат, – току-що включихме още осемстотин машини.

Гласът й се надига и се понася над моравата:

– Давайте смело, дълбайте. Повече комбинации. Не се предавайте.

Минава от маса на маса, съветва и окуражава. Тя е добър лидер – виждам го по лицата на гугълците. Мисля, че Кат Потенте е намерила призванието си.

Наблюдавам как Игор си блъска главата в текста. Първо преобрази всеки ред с букви в молекула и симулира химическа реакция; на екрана решението се разтвори в сива мътилка. После превърна буквите в малки триизмерни хора и ги разположи в симулиран град. Те се разхождаха наоколо, блъскаха се в сградите, скупчваха се на групички по улиците, докато накрая Игор не разруши всичко в земетресение. Нищо. Никакво послание.

Кат се покатерва по стъпалата, засланя очите си с длан и примижава срещу слънцето.

– Този код е труден – признава тя. – Всъщност направо адски труден. Смахната работа.

Тиндъл се затичва, прескача Лапен, която изписква и се закрива с ръце. Той сграбчва ръката на Кат.

– Трябва да компенсирате фазата на Луната от времето, когато е писана книгата! Лунният цикъл е изключително важен!

Приближавам и откъсвам треперещата му костелива ръка от дрехата й.

– Мистър Тиндъл, не се тревожете – казвам аз. Вече съм видял парада на полуизядените луни по екраните. – Те са наясно с вашите методи.

Какъвто и да е казусът, със сигурност хората тук задълбават до дъното на проблема.

Докато екраните под нас продължават да святкат и да се размазват, екип от „Гугъл" се щура сред групата от членове на братството – млади хора с папки и приятелски изражения. Задават им въпроси: Кога сте роден? Къде живеете? Какво е нивото ви на холестерол?

Кои ли са те?

– Те са от „Гугъл завинаги" – отговаря Кат леко смутено. – Стажанти. Искам да кажа, това е добра възможност. Някои от тези хора са доста възрастни и все още са в чудесно здраве.

Лапен описва своята работа в „Пасифик Бел" на младеж, държащ малка видеокамера. Тиндъл плюе в стъклено шишенце.

Една от стажантките приближава до Пенумбра, но той я отпраща с ръка, без да каже и дума. Погледът му е втренчен в екраните. Напълно погълнат е от ставащото, сините му очи са широко отворени и искрят като небето над нас. Против волята ми предупреждението на Корвина отеква в главата ми: И този, последният и най-великият от неговите планове – той също няма да успее.

Но това вече не е само планът на Пенумбра. Нещо много по-голямо е. Погледнете всички тези хора – погледнете Кат. Тя е отново долу, пише с бясна скорост някакво съобщение на телефона си. Прибира го обратно в джоба си и се обръща с лице към екипа си.

– Задръжте за секунда – провиква се тя и размахва ръце във въздуха. – Спрете!

Рулетката, която би трябвало да разбие кода, спира рязко. На екрана буквите на МАНУЦИИ се въртят в пространството, всяка с различна скорост. На друг екран някакъв много сложен възел се опитва да се разплете сам.

– МП ни правят голяма услуга – обявява Кат. – Каквото и да правите, означете го като „свръхважно". След около десет секунди ще прехвърлим разкодирането в цялата система.

Чакай – в цялата система? Като цялата система ! Голямата кутия?

Кат се усмихва. Тя е артилерийски офицер, в чиито ръце току-що е попаднал много, много голям топ. Поглежда към публиката си – към братството. Прави фуния с ръце пред устата си:

– Това беше просто загрявка!

На екраните проблясва обратно броене. Големи цветни числа – 5 (червено), 4 (зелено), 3 (синьо), 2 (жълто)...

И после, в една слънчева петъчна сутрин, за три секунди никой никъде по света не е могъл да търси нищо в интернет. Не сте могли да проверите пощата си. Не сте могли да гледате клипчета. Не сте могли да получавате указания. За три секунди нищо не е работило, защото всеки един от компютрите на „Гугъл" по света бе посветен на тази задача.